И догодина основен мотор на икономическия растеж ще бъде повишеното потребление.
В обясненията на средносрочната бюджетна прогноза, която съпътства проектозакона за бюджета, е записано, че за 2020-2022 г. е предвидена възможност за поемане на нов държавен дълг на пазара на държавни ценни книжа в обеми, по-големи от погашенията по държавния дълг за същия период. Целта е във фискалния резерв да се наберат около 1.8 млрд. лв. към края на 2022 г. Те трябва да осигурят необходимите средства за погасяване в началото на 2023 г. на емитираните през 2016 г. еврооблигации (2.2 млрд. лв.), пише вестник СЕГА.
За първи път от много години насам бюджетът за 2020 г. е разчетен без дефицит или излишък. Планирано е да се съберат и да се изхарчат 46.827 млрд. лв. Сумата е с около 3 милиарда повече от очакваните приходи за тази година, като 2.8 млрд. лв. са от по-големи данъчно-осигурителни постъпления. Те основно идват от ръст на заплатите в сферите, които се финансират от бюджета, и от по-високото потребление.
Така например след вдигането на минималната заплата с 50 лв. до 610 лв. от началото на 2020 г. се очаква нарастване на приходите от социалноосигурителните вноски с 216.9 млн., а на подоходните данъци – със 70 млн. 10-процентният ръст на бюджетните заплати, в това число и 17-процентното увеличение за възнагражденията на учителите, ще осигури нарастване на социалноосигурителните вноски с 297.2 млн. лв. и на подоходните данъци с 88.6 млн. лв.
От тол такси догодина се предвиждат постъпления за 450 млн. лв., но същата сума е описана и като разход. Вероятно причината е, че кабинетът вече обеща предварително почти 1 млрд. лв. от бъдещите постъпления на тол таксите за строителство на пътища. За поредна година в приходната част на бюджета са заложени и постъпления от бъдещата концесия на летище София – за 2020 г. са планирани 660 млн. лв., а през следващите две години се очакват по още 200 млн. лв.
В сравнение с тазгодишния бюджет разходната част през 2020 г. ще нарасне по-скромно. Над 1 милиард лева е ефектът от завишените бюджетни заплати, а 300 млн. лв. са изместени разходи, нереализирани през 2019 г.
10-процентният ръст на бюджетните заплати и увеличението на минималната работна заплата ще костват 624 млн. лв. допълнителни разходи в бюджета. Увеличението на учителските заплати със 17% ще добави 360 млн. лв. Като цяло разходите за образование догодина нарастват с 610 млн. лв. За здравеопазване са предвидени 500 млн. лв. повече. Държавата ще плаща 98 млн. лв. повече и за здравни вноски за ученици, студенти и пенсионери и 47 млн. лв. повече за социални помощи.
Планираните капиталови инвестиции в държавния бюджет са за 2.8 млрд. лв. – колкото тази година, ако се изключи инвестиционният разход от 1.8 млрд. лв. за сделката за изтребителите, заради която бе актуализиран бюджет 2019, а дефицитът бе завишен от 0.5% на 2.1%.
Както вече е известно от есенната макроикономическа прогноза, догодина се очаква икономически растеж от 3.3%, което означава 8.144 млрд. лв. по-голям БВП до 126.8 млрд. лв. За поредна година основен двигател на този растеж се очаква да бъде повишеното вътрешно потребление и свързаният с това засилен внос.
