Мантрата „остани си у дома, остани в безопасност“ срещу коронавируса има ужасни – и дори смъртоносни – последствия за жените в Турция, където, както предупреждават активисти, мерките за удържане на епидемията влошават ширещия се проблем с убийствата на жени и домашното насилие в страната, предава БТА.
Групи, борещи се за правата на жените, подтикват правителството да разгледа и приеме мерки за защита на жертвите на домашно насилие, които се оказват затворени в капан заедно със своите насилници, често пъти лишени от всякаква помощ от страна на властите, които са парализирани от пандемията.
Най-малко 18 жени са били убити в цяла Турция, 12 от тях вкъщи, от 11 март, когато Анкара потвърди първия си случай на заболял от Ковид-19, сочат данни на платформата „Ще спрем убийствата на жени“, гражданска организация, която е посветила дейността си на насилието над жените. Убийците са съпрузи, партньори, бивши съпрузи, бивши партньори, както и роднини от мъжки пол на жертвите, показват сведенията.
„На жените се казва да си стоят у дома, но за тях домовете са най-опасното място“, казва Гюлсюм Кав, говорителка на платформата.
Около 470 жени са били убити в Турция миналата година, най-малко половината от тях от своите съпрузи, партньори, бивши или роднини, информира платформата.
Горещите линии за домашно насилие прегряват от обаждания по време на епидемията. Повечето от онези, които звънят, се оплакват от физическо насилие, казва Джанан Гюллю, председателка на Турската федерация на женските организации, като добавя, че психическият тормоз е второто най-често оплакване.
Турските власти трябва да приемат допълнителни мерки в защита на жените, които са обект на насилие, по време на пандемията. Сега действащите механизми за подкрепа са разстроени в голяма степен, както изглежда, тъй като много институции работят в ограничен състав, като осигуряват само частични услуги или са затрупани със спешни случаи, отнасящи се до коронавируса.
Линията за спешна помощ на полицията – на телефон 155 – е затрупана с обаждания за епидемията и много жени не успяват да се свържат с никого отсреща или да получат адекватна помощ, казват активисти.
Налагането на ограничителни заповеди за мъже насилници също се оказва проблем, посочва адвокатката Туба Торун, тъй като мерките за възпиране на заразата забавят съдебната система и сега само ограничен брой съдилища работят.
Нещо повече, приютяването в специални центрове за закрила на жени се оказва непосилна задача за онези, които се страхуват за живота си, казва Гюллю. „От жените се изисква да представят отрицателен тест за коронавирус, за да бъдат приети в убежищата. Те трябва да отидат в болници и да чакат деня, в който ще бъде насрочена среща“, казва тя.
За жените, оставени без всякаква форма на държавна закрила, последният вариант е да напуснат домовете си и да се опитат да се справят сами. Но в момент, когато икономиката страда под въздействието на пандемията, финансовата независимост е мъчна работа за мнозина в страна, където женската заетост е и без друго забележително ниска.
Делът на жените в работната сила е около 29 на сто, а над 40 на сто от работещите жени не са регистрирани на работа и получават дневни надници за услуги като гледане на деца и домакинство, казва икономистката Йозлем Албайрак. Според нея финансовите неволи правят невъзможно за жените да избягат от мъже насилници, а мерките за социално дистанциране ще затруднят достъпа им до институционална помощ.
„Нивото на безработица при жените винаги е било по-високо от средното. Очакваме това да се засили допълнително сега и за жените да се окаже дори по-трудно да намерят работа, когато кризата приключи“, добавя тя.
Нарастващото домашно насилие се превърна в глобален проблем на фона на блокадата заради пандемията, което накара ООН да апелира към действия.
Според Джерен Ергенч, политолог, специализирала в Китай, турските активисти и общественост като цяло може да се поучат от китайския опит за това как да подкрепят жертвите на домашно насилие. Китайският опит показва, че граждански организации и мрежи за подкрепа могат да изиграят важна роля в „насърчаването на жертвите да потърсят помощ“, казва тя.
Турски организации за закрила на жените настояват за спешни мерки на фона на ситуацията, при която властите, заети да налагат самоизолация, за да пресекат разпространението на вируса, остават в голяма степен в неведение за случващото се зад затворените врати.
Турската федерация на женските организации например предлага поредица мерки, включително определянето на конкретна болница във всеки окръг за жертви на домашно насилие, кампания за обществена информираност по проблема и възобновяване на връзката чрез горещите линии.
Организацията на Кав излезе с идеята за онлайн портал, където жените могат да изпращат конфиденциални жалби срещу насилниците си и призовава общините да отворят неизползвани сгради за приютяване на жертви на домашно насилие.
Торун, от своя страна, откроява значението на самоподготовката. Тя съветва жените предварително да определят контактите си при спешни ситуации, да държат в готовност чанта за такива случаи и да напуснат дома още щом насилието възникне.
