Британските издания днес се спират обстойно на коренната промяна в правителствената линия за ограничаване на разпространението на коронавируса в Обединеното кралство.
Вестник „Дейли телеграф“ пише, че минути след като министър-председателят Борис Джонсън обяви новите драстични мерки в страната, учените, въз основа на чиито данни беше взето това решение, веднага дадоха брифинг в Лондон, на който изнесоха шокиращи данни. Професор Фъргюсън – водещият епидемиолог в страната и съветник по въпросите на заразата, обясни пред малка група специализирани журналисти защо, ако има 20 000 жертви на коронавируса във Великобритания, това ще е постижение. Алтернативата е 260 000 починали, обясни епидемиологът.
Докато досега въведените мерки за социално дистанциране бяха временни, оттук нататък те трябва да останат в сила до намиране на ваксина или лечение, може би за година или повече. Ако мерките бъдат отменени бързо, много повече хора може да станат жертва на заразата, и това ще е резултат на политически избор, пише изданието, цитирайки учения.
Присъстващите на брифинга бяха изумени от чутото, разказва „Телеграф“, а на въпроса дали страната е в състояние на постоянна зараза, отговорът на професор Азра Гани, която е член на изследователския екип, беше „това е нашето разбиране понастоящем“. Според проф. Фъргюсън единственият изход от дългосрочни мерки е някаква ваксина или иновативна технология.
„Телеграф“ отбелязва, че настоящата стратегия, възприета от правителството в Лондон, е същата като тази на Китай, въведена през януари.
Благотворителни организации предлагат онлайн подкрепа за жертви на домашно насилие в разгара на самоизолацията заради коронавируса, съобщава в. „Индипендънт“. Периодът на самоизолация може да се окаже опасен за жени, които са в капан у дома си заедно с насилник, чието поведение може допълнително да се влоши заради хаоса и несигурността, отприщени от епидемията. Приютите за жертви на насилие също са в риск, защото техни служители се заразяват и се налага да се самоизолират. Това е особено опасно за жени с деца, които няма как да си съберат багажа и да си тръгнат, а и партньорът им лесно може да установи къде са отишли, посочва Хера Хюсейн, която е създала организацията „Чейн“ (Chayn) и дава онлайн съвети на жертви на домашно и сексуално насилие. Ако насилникът си е у дома, не ходи на работа и усеща липса на контрол върху живота му, както и финансови затруднения, това може да се превърне в „тенджера под налягане“ в къщата, предупреждава активистката.
Друго издание – „Гардиън“, се спира на по-различен аспект на епидемията – това, че популистите в Европа ще се опитат да извлекат полза от коронавируса и трябва да бъдат спрени. Авторката пише, че ако в пандемията има някаква политическа надежда, тя е, че кризата е як пирон в ковчега на популистката политика. За момента гласът на популистките лидери отслабна, а опитите им вината за коронавируса да се хвърли върху мигрантите, пропускливите граници и силите на глобализацията, бяха рязко и категорично отхвърлени. Има и нещо по-добро, посочва анализът: изглежда правителства, оглавени от популисти като Доналд Тръмп и Борис Джонсън, трябва да се готвят за трудни времена, освен ако не променят поведението си.
Докато никой не е очаквал китайците да оспорват суровите мерки на правителството си срещу коронавируса, то досегашното отношение на италианците засилва чувството за отказ от популизма. Ако Италия може да се вслушва в заповедите на правителството, които допреди няколко седмици бяха възприемани като спорадични и временни, може би сега нещата се обръщат срещу лидера на популистката партия „Лига“ Матео Салвини, смята авторката на „Гардиан“.
Иска ни се да вярваме, че ще има значителен обрат срещу популизма, отбелязва тя, но много зависи от това дали драконовските мерки, предприети от Италия, Франция и Испания, както и другаде в Европа, променят нещата в очите на хората.
Тревога предизвиква вариантът това да е само първата вълна от поредица епидемии от коронавирус. Ако вирусът мутира, ако е сезонен, ако различната хронология на събитията в отделните държави създаде различни вълни на зараза и кризи, тогава правителствата ще трябва да признаят, че са били необходими диференцирани мерки и че още се учим. Такава вяра и смирение ще са трудно управляемо политическо послание. И с течение на времето правителствата ще се окажат изправени срещу население, покрусено от скръб и икономически обедняло (което е неизбежно), но и разочаровано и гневно, може би готово да се примирява или дори да изисква повече авторитаризъм.
Илюзорно е, че сегашният шок от коронавируса ще насърчи хората да се отвърнат от популизма и ще бележи връщане към правителствата от края на 20 век. Това би било тотално неразбиране за пътя, по който вървим през последните няколко десетилетия. Продължаваме да мислим, че може да се върнем обратно, но това е вече затворена врата, подчертава авторката. Трябва да се придвижим напред в нещо ново, свързано с натрупан опит, знания и информация. Комбинацията от дигитална технология и популистка политика ни доведе до ера на т.нар. популистокрация. Това, което ще ни спаси от популизма в нашето време на холера е способността на плуралистите и истинските демократи да спечелят отново доверието към обективните факти и опита по начини, които имат смисъл за хората. Затова кризата с коронавируса е тест за прогресивната политика – тест за солидарност, но и тест за прозрачност. Това е възможност да стане ясно, че, за да се увеличи доверието в правителството, то трябва да има доверие в гражданите. Именно това ще ни спаси от коронавируса и от вируса на популизма, заключава анализът на „Гардиън“.
