Първата неделя след Възкресение Христово почитаме паметта на апостол Тома – един от 12-те христови ученици. Утре е Томина неделя.

Тома е символ на човешката слабост, на търсенето на доказателство за чудото, без вяра, че изобщо е възможно. Но Тома остава един от най-ревностните разпространители на християнството.

В историята Тома е известен с прозвището си Неверни.

След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват „Видяхме Господа“, той им отвръща:

„Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.“

Христос се обръща към него и му казва: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли?

Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“.

Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си.

Седмицата след Великден се нарича още Светла или Празна, поради забраната да се работи каквото и да е.

Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.

Позната е още като Празна неделя, защото през нея не се работи, а се празнува.

Ако на този ден започнете романтична връзка или направите сериозна стъпка за сближаване с партньор, това ще бъде само към по-добро. Можете също така да направите голяма трапеза, за да съберете хората скъпи на сърцето ви под един покрив.

На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.

В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша.

Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден.

Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.

Не се вари мляко, за „да не се вдига“ млякото на говедата и да не стават рани.

На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!”

Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита „Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”!

Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.