В днешния свят темата за роботиката става все по-актуална.
Хората, които опитват да правят прогнози за бъдещето са футуролозите, но писателите-фантасти наистина се оказват „пророци“ за света, в който ще живеем.
За първи път роботите са споменати от чешкия писател Карел Чапек, но бащата на роботиката е Айзък Азимов. Волно или не, неговите разкази за роботите днес не ни се струват като далечно и необозримо бъдеще, а част от реалния ни живот.
Какво постига Азимов и какъв е приносът му в киното?
Айзък Азимов е роден в Русия, според документите му – на 2 януари 1920 година, в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов. Семейството се мести в Щатите, когато той е много малък. У дома те говорят само на идиш и английски, така че Азимов никога не научава руски.
Едва на 5-годишна възраст, той вече може да чете и по всичко личи, че ще има интерес към литературата. Увлича се по списанията за научна фантастика, а самият той започва да пише на 11, като тогава продава и първите си разкази.
Въпреки това, той завършва Колумбийския университет със специалност биохимия през 1939 година.
Падането на нощта
След разказите, които успява да продаде межди 11-тата и 19-тата си година, както и завършването на университета, той е мобилизиран за кратко по време на Втората световна война.
Той внася в литературата термина „роботика“, без изобщо да предполага, че е въвел нова дума и че ще стане създател на цяло едно течение.
1939 година ще се окаже повратната в кариерата му.
Тогава той пише и публикува разказа „Падането на нощта“, в който далечна планета, която никога не е познавала тъмнината, е обзета от мрак, който води до разпадане на цивилизацията.
Този разказ ще бъде определен от критиката като най-великият научно-фантастичен разказ, писан в историята на човечеството.
Другото произведение, с което Азимов завинаги остава в историята, е „Фондацията“.
В „Runaround“ от 1942 година, за първи път са публикувани законите на роботиката.
1. Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
2. Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
3. Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.
Един от най-интересните факти, около творчеството на Азимов, е че именно неговата „Галактическа империя“ е част от сюжетите, вдъхновили сагата „Междузвездни войни“.
Включен е и в надписите на „Стар Трек“, като дава ценни съвети за сценария на Джийн Родънбри.
Близък приятел е с писателя Кърт Вонегът, който го наследява като председател на Американската асоциация на хуманистите.
На основата на неговите разкази са направени филмите „Двестагодишен човек“, с Робин Уилямс и „Аз, роботът“, с Уил Смит.
Макар да предвижда, че хората ще заживеем с роботите и да усеща пътя, по който се е устремила цивилизацията, той е сигурен в едно:
„… нищо няма да замени книгата в бъдеще, така както нищо не е могло да я замени в миналото.“
Азимов си отива от този свят на 6 април 1992 година поради тежка бъбречна и сърдечна недостатъчност. Установено е, чепри сърдечна операция му е прелята кръв, заразена с HIV.
