Днес е Велики петък, или Разпети петък – най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син – Исус Христос. В този ден невинният Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който са го разпънали на кръст – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“.

На Велики петък той е погребан в каменен саркофаг, а него оставили в пещера и залостили входа й с голяма скала. Пред пещерата оставили стража.

На този ден постът е най-строг и повелява нищо да не се яде и пие и никаква работа да не се захваща. Сякаш е спряло всяко дихание на природата, съпричастно към смъртта на Христос. Не случайно народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.

През деня не се служи литургия, защото в този ден сам Господ принесъл себе си в жертва. Вместо това се извършва богослужение, наречено Царски часове.

Припомнят се Христовите страдания, смърт и погребение.

Вярващите в църквата извършват ритуала минаване под масата на Разпети петък? Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са плод на суеверие. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов.

Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка – издига се „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницa, с каквато е бил завит след свалянето от кръста. Върху плащаницата се поставят Евангелието, кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата.

Вярващите целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащаницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството. Вярващите отново се покланят пред издигнатия кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.

На вечерното богослужение плащаницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. С нея после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта му.