24 септември, 1991 година. 

Светът ще се събуди с един албум, след който музиката повече няма да бъде същата.

Едва ли това изглежда възможно, но меланхоличната, мрачна, тъжно-иронична група – Нирвана, ще направи албум, който измества не кого да е, а самия Майкъл Джексън от класациите.

Как обаче се стига до „Nevermind“, един от най-знаковите албуми на 90-те години?

Това е вторият студиен албум на Нирвана.

Работата по него започва още през 1990 година, като първоначалната идея е била името да бъде „Sheep“.

Това е трябвало да изрази позицията на бандата по отношение на операция „Пустинна буря“, но когато записите завършват, Кобейн вече не харесва заглавието.

Тогава Крист Новоселич, басистът на групата предлага „Nevermind“. Кобейн го харесва и така то не се променя.

Едва ли има по-иконична обложка на албум.

Първоначалната идея, е близка, но не съвсем. Кърт Кобейн много се е интересувал от водните раждания и е иская корицата да изобразява именно това – раждане под вода.

Звукозаписната компания обаче отказва, защото смята, че изображението може да предизвика прекалено голям скандал.

Тогава, Кърт, заедно с фотографа Кърт Уедъл отиват до басейн, където има уроци по плуване за бебета. Там правят няколко кадъра. В крайна сметка всички харесват този с Спенсър Елдън. Компанията отново има забележка: иска да полът на бебето да не се вижда, нещо срещу което Кобейн е напълно против. Така снимката остава нередактирана и всички сме запознати с кадъра, в който бебето плува след долара.

И така, стигаме до „Smells like teen spirit“, която според някои музикални специалисти е най-добрата песен на 90-те години на миналия век.

Всъщност – „Teen Spirit“ e… марка дезодорант.

Катлийн Хана, вокалистла на бандата „Bilini Hill“ пише със спрей на една стена, че Кобейн мирише на този дезодорант, заради приятелката, с която той е тогава.

Останалото, както се казва, е история.

Албумът е толкова успешен, че измества Майкъл Джексън от челото на класациите, което изглежда наистина невероятно.

„Nevermind“ е продаден в над 30 милиона копия, което го прави един от най-продаваните рок албуми в историята.

Благодарение на този албум грънджът става доминантия стил музика, който се излъчва по американските радиостанции в началото на 90-те години на миналия век.