В последния ден от месец юли отбелязваме църковния празник Богородични заговезни. Празникът е неподвижен и се почита винаги на 31 юли. С него се слага началото на Богородичния пост.

На 31 юли се заговява от месо и млечни продукти. Около масата се събира цялото семейство.

Поднася се обредна заговезнишка погача. Много е важно питата да не се реже, а да се разчупи от най-старият член на семейството. Нарича се за здраве. В някои краища следващите три дена „тримирят“, гладуват, за да си пречистят тялом и духом.

Богородичният пост продължава две седмици и свършва с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица (15 август), познат сред българите като Голяма Богородица.

По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари.
Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.

През тези две постни седмици (1-14 август) църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна.

Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.

На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

На Богородични заговезни църквата почита Св. Евдоким. Имен ден имат Евдоким и Евдокия.