„Съгласно друго правителствено решение, Политическа партия „ГЕРБ“ получава правото да ползва безвъзмездно имоти – частна държавна собственост в гр. София. Имотите представляват помещения, на 16-ти и 17-ти етаж, в сграда, намираща се на бул. „Витоша“ № 89. Помещенията ще се използват за административните нужди на ръководството на партията за срок от 10 години“, се казва в решение на кабинета „Борисов 3“, взето на 12.02.2020 г. на заседание на министерския съвет.

Решението на МС е озаглавено „Правителството се разпореди с имоти“. Дефакто правителството на премиера Бойко Борисов предоставя безвъзмездно ползване на имоти частна държавна собственост – офиси в НДК, на партията на министър-председателя на България Бойко Борисов – ГЕРБ. За 10 години напред – безплатно!

Важно е да се отбележи, че това не противоречи на Закона за политическите партии (ЗПП), след последните изменения в него от 2019 г. – чл. 31, ал. 1 от ЗПП, в сила от 30.07.2019 г., но е морално укоримо, пише Liberta.bg.

Публикуваме всички решения, взети от правителството на ГЕРБ и ОП (Обединени патриоти – НФСБ, ВМРО и Атака) на вчерашното заседание на Министерски съвет:

„Правителството прие решение за освобождаване на Асен Тутеков от длъжността заместник-председател на Държавна агенция „Разузнаване“

Министерският съвет прие решение, с което освобождава Асен Тутеков от длъжността заместник-председател на Държавна агенция „Разузнаване“, считано от 1 март 2020 година. Правителственото решение е във връзка с искане на Асен Тутеков да бъде освободен от длъжността.

МС ще създаде Граждански съвет към Националния механизъм за мониторинг на върховенството на закона, съдебна реформа, борба с корупцията и с организираната престъпност

С Постановление № 240 от 24 септември 2019 г. Министерският съвет създаде механизъм за осъществяване на мониторинг на национално равнище по показателите върховенство на закона, съдебна реформа, борба с корупцията по високите етажи на властта и с корупцията в по-общ план и борба с организираната престъпност.

Националният механизъм за мониторинг се осъществява чрез Съвета за координация и сътрудничество, в чийто състав се включват представители на изпълнителната и на съдебната власт и на независими държавни органи. В заседанията на Съвета ще могат да участват представители на парламентарните групи и председателя на Комисията по правни въпроси към Народното събрание. Предвиди се и създаването на Гражданският съвет, който ще осъществява гражданско наблюдение за постигнатия напредък и изпълнението на мерки и дейности по посочените показатели. Той ще включва представители на магистратските професионални организации и на други неправителствени организации.

С изменението на постановлението ще може да се конституира Гражданският съвет след провеждане на публична процедура за определяне по един представител на неправителствени организации с опит в областта на превенцията и противодействие на корупцията, на съдебната реформа и на работодателите, признати на национално равнище. Професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите също ще могат да посочат свои представители в Гражданския съвет.

ПМС № 240 ще влезе в сила в съответствие с общото правило, предвидено в Конституцията, а именно три дни след обнародването. Дейността на Съвета по координация и сътрудничество ще започне при влизане в сила на решението на Европейската комисия за отмяна на Механизма за сътрудничество и проверка.

В свое заключение от доклада от 22 октомври 2019 г. ЕК посочи, че извършеният от България напредък по линия на МСП е достатъчен за изпълнение на ангажиментите на страната и за отпадане на самия механизъм. Тези заключения бяха подкрепени в края на 2019 г. от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешни работи към Европейския парламент (Комисията LIBE).

Управляващият орган на ОПНОИР 2014-2020 ще може да сключва договори за безвъзмездна финансова помощ с бенефициенти в размер до 7 на сто над определения бюджет по приоритетна ос 2

Правителството даде съгласие Управляващият орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 да сключва административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициенти, в размер до 7 на сто над определения бюджет по приоритетна ос 2 „Образование и учене през целия живот“ на оперативната програма.

По този начин ще се постигане максимална усвояемост на средствата по програмата към края на програмния период, както и осъществяване на целите, заложени в Споразумението за партньорство на Република България.

Със средствата ще се осигури възможност за реализиране на всички операции, необходими за постигане на целите и индикаторите по оперативната програма, както и изпълнение на един от основните приоритети в програмата на Правителството – издигане на образованието в стратегически национален приоритет и увеличаване на инвестициите в образованието като елемент на развитие на обществото и предпоставка за постигане на интелигентен растеж. По този начин ще се осигурят предпоставки за повишаване на резултатите от образованието и от обучението в съответствие с нуждите на пазара на труда и ще се спомогне процеса на модернизация в сферата на общото, професионалното и висшето образование.

Одобрен е доклад за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2019 г.

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2019 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2019 г. са в размер на 44 048,5 млн. лв. или 100,4 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година те нарастват номинално с 4 397,7 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи – с 4 047,1 млн. лв. (10,8 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – с 350,6 млн. лв. (16,6 %).

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 35 279,8 млн. лв., което представлява 102,1 % спрямо планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 6 714,8 млн. лв. или 102,4 % спрямо предвидените в разчетите за годината.

Приходите от косвени данъци са в размер на 16 847,7 млн. лв., което е 102,5 % спрямо разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 11 086,1 млн. лв. или 102,4 % спрямо планираните. Приходите от акцизи възлизат на 5 486,0 млн. лв. (102,9 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 230,9 млн. лв. или 97,5 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 170,9 млн. лв. или 100,1 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 10 546,3 млн. лв., което представлява 101,6 % спрямо разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 6 305,1 млн. лв., което представлява 95,1 % от годишните разчети.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 463,6 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2019 г. възлизат на 45 196,9 млн. лв., което е 97,6 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл. разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС. както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по- високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други.

Нелихвените разходи са в размер на 43 354,7 млн. лв., което представлява 98,2 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2019 г. са в размер на 35 743,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 7 567,2 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 43,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 649,1 млн. лв. или 97,0 % от планираните за 2019 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2019 г. от централния бюджет, възлиза на 1 193,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС – Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2019 г. е отрицателно в размер на 1 148,3 млн. лв. (0,97 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 040,8 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 107,5 млн. лева. Съпоставено с разчетите към Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2019 г. се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с около 1,3 млрд. лева. Отчетеният за годината дефицит се дължи на извършените еднократни разходи във връзка с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип многофункционален боен самолет за българските военновъздушни сили.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2019 г. е 8,8 млрд. лв., в т.ч. 8,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне на имот – публична държавна собственост, за управление на Министерството на правосъдието за нуждите на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Обектът на безвъзмездното предоставяне се намира в област Велико Търново, община Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Беляковско шосе” № 8 и представлява поземлен имот с площ от 5 718 кв. м застроена и незастроена площ, застроен с 4 сгради с обща застроена площ 1974 кв. м. С предоставянето на имота за управление на Министерство на правосъдието, ще се осигурят подходящи помещения, отговарящи на европейските стандарти за пенитенциарно заведение, в което пребивават лица с мярка „задържане под стража“.

На Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се предоставя безвъзмездно управлението на недвижим имот – публична държавна собственост. Поземленият имот, с изградената в него сграда, представляваща „Рейдова кула“, е разположен на пристанищен терминал Варна-изток. По този начин ще се гарантира реализацията на проект „Разработване и внедряване на интегрирана информационна система за координиране и управление в реално време на операции при бедствия и аварии в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване”. Също така ще се обезпечи безпроблемното функциониране на Съвместния координационен център за морско и авиационно търсене и спасяване.

Съгласно друго правителствено решение ще бъде продаден недвижим имот, собственост на „Геозащита“ ЕООД, гр. Варна на Агенция по геодезия, картография и кадастър за нуждите на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Перник. Имотът представлява 3 броя помещения, разположени на 4-я етаж от пететажна масивна сграда, с адрес: гр. Перник, ул. „Търговска“ № 46. С придобиването на допълнителни помещения се създават по-добри условия и възможности за оптимизиране на дейността на СГКК – гр. Перник и за подобряване обслужването на гражданите и бизнеса, във връзка с предоставяните от Агенцията административни услуги.

От публична държавна собственост на частна държавна собственост се променя статутът на имот, намиращ се в гр. Харманли. Имотът, с площ 361 кв. м, представлява промишлена сграда – работилница, предоставена за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. С промяната на статута компанията ще може да се разпорежда със зданието и да реализира приходи за подобряване на финансовото си състояние.

Правителството обяви части от имоти – публична държавна собственост за частна държавна собственост. Имотите включват седем помещения, които се намират в град Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 22. Помещенията не са необходими за работата на Областната администрация на област Стара Загора и поддръжката им увеличава разходите на администрацията. С обявяването им за частна държавна собственост ще се даде възможност за по – ефективното им управление в бъдеще.

Кабинетът разреши на „Холдинг БДЖ“ ЕАД да продаде неоперативни активи, собственост на дружеството, на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Решението предвижда чрез пряко договаряне и на цена не по-ниска от тяхната пазарна стойност, определена от независим оценител, да бъдат продадени четири имота – два в Пловдив, един в Русе и един в Бургас. С продажбата им холдингът ще може частично да погаси натрупаните финансови задължения към НКЖИ по схемата „дълг срещу собственост“. Решението е част от мерките за финансово стабилизиране на националния железопътен превозвач, като се цели ускорена продажба на всички неоперативни активи на дружеството.

По решение на правителството се отчуждават части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обслужваща техническа инфраструктура – пътна връзка към технологичната площадка на компресорна станция “КС Расово” на националния обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница”. Имотите са в землището на с. Расово, община Медковец, област Монтана. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на „Булгартрансгаз” ЕАД. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно друго правителствено решение, Политическа партия „ГЕРБ“ получава правото да ползва безвъзмездно имоти – частна държавна собственост в гр. София. Имотите представляват помещения, на 16-ти и 17-ти етаж, в сграда, намираща се на бул. „Витоша“ № 89. Помещенията ще се използват за административните нужди на ръководството на партията за срок от 10 години.

България финализира споразумението с Тайланд за визови облекчения

Министерският съвет утвърди Споразумението между Република България и Кралство Тайланд за взаимно освобождаване от изискванията за визи за краткосрочно пребиваване на притежателите на дипломатически и служебни паспорти.

Споразумението беше подписано през декември 2019 г. от вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева по време 14-та среща на министрите на външните работи на Форума „Азия-Европа”, който се проведе в Мадрид.

Правителството одобри проект на Рамково споразумение за командироването на служители в ОИСР

Министерският съвет одобри проект на Рамково споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите (МФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Правителството упълномощи министъра на финансите да проведе преговори и да подпише документа при условие за последваща ратификация.

Във връзка с дейностите по присъединяване на България към ОИСР и съгласно националния План за действие в предприсъединителния период, в момента се извършват редица прегледи и инициативи от страна на Организацията, в които Министерството на финансите има водеща роля.

Възможността за изпращане на специалисти от държавите, желаещи да се присъединят към ОИСР, е стандартна практика при извършването на различни прегледи на съответната страна. По този начин се осигурява споделяне на знания и опит в специфичните направления на сътрудничество с международната организация.

Актуализира се сътрудничеството с Агенцията на НАТО за комуникации и информация в областта на C4ISR

Правителството одобри проект на изменение №1 към Меморандум за разбирателство (МОА) между Министерството на отбраната на Република България и Организацията на НАТО за комуникации и информация (NCIO), представлявана от Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA), относно Сътрудничество в областта на C4ISR (командване, управление, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и войсково разузнаване).

Република България подкрепя и пряко участва в редица многонационални инициативи на НАТО, в чието осъществяване Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) играе ключова роля. С участието на Агенцията са придобити и се поддържат елементи от системата за командване и управление на Военновъздушните сили на Република България. Предвид бъдещо технологично обновление на системите за командване и управление (С2) на видовете въоръжени сили, радарните системи за наблюдение на въздушното и морско пространство, както и предоставяне на оперативни и тактически софтуер и линкове за данни, стартирането на проекти по кибер защита и модернизация на целия информационно-технологичен сектор, е необходимо и занапред да се регламентира възможността за участие и последващото сътрудничество с NCIA.

Актуализираният Меморандум за разбирателство продължава добрите традиции на сътрудничество между Република България и NCTA в областта на C4ISR (командване, управление, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и войсково разузнаване).

Одобрена е българската позиция за предстоящи заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри българската позиция за предстоящото извънредно заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) в част „Здравеопазване“, което ще се проведе на 13 февруари 2020 г., в гр. Брюксел, Белгия. Министрите ще обсъдят готовността на държавите- членки за по-сериозни действия при възникване на пандемия от коронавирус (2019- nCoV) в Европейския съюз. Акцент ще бъде поставен върху въпросите, свързани с координацията в рамките на Съюза с цел ефективен отговор на заплахата от възможна епидемия. Министрите ще бъдат приканени да приемат заключения на Съвета, които насърчават координираните действия между институциите на Съюза и държавите- членки. За Република България координацията на ниво Европейски съюз работи отлично към момента. Комитетът за здравна сигурност към Европейската комисия осигурява постоянна информираност на всички държави-членки. Основните предизвикателства, които отчита страната ни към момента, касаят осигуреността с ресурси и на първо място темата за предпазното облекло.

Одобрена е също позицията на България за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 18 февруари в Брюксел, Белгия. В контекста на Европейския семестър за 2020 г. по време на заседанието Съветът ще одобри Заключения относно изменения Списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; Заключения относно Доклада за механизма за предупреждение за 2020 г.; Заключения относно Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.; Препоръка за икономическата политика на страните от еврозоната за 2020 г. В рамките на дневния ред Европейската комисия ще представи съобщението си относно прегледа на икономическото управление на ЕС. Съгласно дневния ред се очаква ЕКОФИН да даде мандат на ЕС за срещата на министрите на финансите и на управителите на централните банки на държавите от Г-20 на 20-23 февруари в Рияд, Кралство Саудитска Арабия. Министрите ще одобрят на препоръка на Съвета за освобождаването от отговорност на ЕК по изпълнението на бюджета на ЕС за финансовата 2018 г. и заключения по бюджетните насоки за 2021 година.

ЕКОФИН проведе заседание на 21 януари в Брюксел. Представени бяха приоритетите на Хърватското председателство в областта икономическата и финансовата политика. Министрите обсъдиха финансовите аспекти на Европейския зелен пакт и Плана за инвестиции за устойчива Европа. Европейският семестър 2020 г. стартира с представянето от Европейската комисия на Годишната стратегия за устойчив растеж през 2020 г., Доклада по механизма за предупреждение за 2020 г. и Препоръката относно икономическата политика на еврозоната. Участниците в заседанието на ЕКОФИН обмениха мнения относно предизвикателствата във връзка с данъчното облагане, произтичащи от цифровизацията.

Правителството одобри и резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено на 27 януари в Брюксел. Хърватско председателство представи своята работна програма за първата половина на 2020г. в областта на земеделието и рибарството. Министрите имаха възможност да обменят мнения по Съобщение на ЕК за Европейския зелен пакт от гледна точка на земеделските аспекти. Проведе се обмен на мнения и по предложението за Регламент за преходните правила за ОСП. Германия представи общ документ относно етикетирането във връзка с хуманното отношение към животните за месото и месните продукти. В последната точка от дневния ред делегациите на Словения и Португалия представиха на Съвета Съвместна декларация на България, Чехия, Кипър, Естония, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Словения и Португалия относно етикетирането на произхода на смесен пчелен мед. В декларацията е посочено, че действащите правила за етикетиране на смеси не предоставят на потребителите изчерпателна и надеждна информация за произхода на меда. Мнозинството министри подкрепиха декларацията и призоваха Европейската комисия за по-ясно етикетиране на произхода на смесите от пчелен мед.

Съвет „Общи въпроси“ ще проведе заседание на 17 февруари в Брюксел, на което ще продължи работата по подготовка за извънредното заседание на Европейския съвет на 20 февруари, свикано от председателя Шарл Мишел с цел да бъде постигнато споразумение по Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г.

Изменя се Наредбата за опазване на околната среда в морските води

Правителството прие изменение и допълнение на Наредбата за опазване на околната среда в морските води. Промяната е свързана с въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/845 и на Решение (ЕС) 2017/848, свързани с прилагане на по-опростен и по-съпоставим подход за оценка на състоянието на морската околна среда.

В резултат от прилагането на изменението и допълнението на Наредбата се очаква по-добро планиране и остойностяване на мониторинга и мерките за постигане на доброто състояние на морската околна среда, устойчиво развитие и продуктивност на морските екосистеми, обезпечаване на устойчиви нива и възпроизводимост на морските ресурси.

Регламентира се правото на работещите в клинични лаборатории на допълнителен платен годишен отпуск

Правителството одобри промени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. С изменението се осигурява правна яснота относно ползването на допълнителен платен годишен отпуск на работещите в клиничните лаборатории, лабораториите по микробиология, по вирусология и по паразитология. Промяната се налага с оглед определяне на видовете лаборатории, в съответствие с действащите медицински стандарти съгласно Закона за лечебните заведения.

Наредбата установява правото на допълнителен отпуск в размер на не по-малко от 5 работни дни за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки за превенция на здравните рискове за работниците и служителите.

Чрез изменение на наредба се уеднаквява подходът към бенефициентите по програмите, финансирани от ЕС.

Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Целта на промените е уеднаквяване на подхода спрямо бенефициентите по програмите, финансирани от Европейския Съюз.

С измененията в Наредбата ще се осигури необходимата допълнителна правна регламентация, позволяваща прилагане на предходните насоки на Европейската комисия по отношение на сключените договори за обществени поръчки.

Правителството обезпечи ресурсно възложените нови функции на Министерството на правосъдието

Със Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода на Главна дирекция „Охрана“ са възложените нови функции по трансфер на осъдено лице между държавите членки на ЕС, поради което персоналът на Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) ще бъде увеличен с 45 души. С цел обезпечаване изпълнението на мерките, заложени в Пътната карта за изпълнението на препоръките относно рамката за несъстоятелност и стабилизация в България, администрацията на Министерство на правосъдието се увеличава с шест души. За промените бяха предвидени средства в бюджета на Министерството на правосъдието за 2020 г.

Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, като в едномесечен срок министърът на правосъдието и ръководителят на второстепенния разпоредител по бюджета на Министерството на правосъдието трябва да приведат щата на ГДО в съответствие с постановлението.

Приета е Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол

Министерският съвет прие Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол. Прилагането на изискванията на наредбата ще допринесе за подобряване качеството на атмосферния въздух и защита здравето на населението от вредното въздействие на наднорменото замърсяване на въздуха чрез използването на по- качествени твърди горива за битово отопление.

С наредбата се въвеждат норми за допустимо съдържание на сяра, пепел и влага във въглищата и брикетите за битово отопление. Въвеждат се изисквания за пакетиране и етикетиране на твърдите горива. Определя се редът за оценяване на съответствието с изискванията за качество от лицата, които пускат на пазара твърди горива. Определят се условията, редът и начинът за контрол на качеството на тези горива, както и условията и редът за унищожаване или безвъзмездно предоставяне на арбитражни проби от твърди горива или отнети в полза на държавата твърди горива.

Контролните функции по прилагането на изискванията на наредбата ще се осъществяват от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Приемането на наредбата е част от последователната държавна политика за подобряване качеството на въздуха и адресиране на проблема с високите нива на емисии на фини прахови частици от битовото отопление на твърди горива. Мярката е и в изпълнение на Решение на Съда на Европейския съюз С-488/15 от 5 април 2017г., с което България бе осъдена за неспазване на нормите за качество на атмосферния въздух. Заложена е и в наскоро приетата от Министерския съвет Национална програма за подобряване качеството на въздуха 2018 – 2024г.

Одобрен е съставът на българската делегация в конференция за приемане на Конвенция за Международната организация на фаровите служби

Министерският съвет одобри състава на българската делегация за участие в Дипломатическа конференция за приемане на Конвенция за Международната организация на фаровите служби и помощните средства за навигация – IALA. Учредителният форумът ще се проведе от 25-28 февруари в Малайзия.

Целта на конференцията е досегашната асоциация да се обособи в самостоятелна международна правителствена организация. Промяната е важна за крайбрежните държави, с оглед постигането на по-добра координация и по-голяма интеграция на стандартите и предоставянето на обучение и сертифициране на персонала, работещ по навигационното осигуряване на корабоплаването. Сред основните цели на новата структура са безопасното, сигурно и ефективно движение на плавателните съдове и опазването на околната среда.

В състава на българската делегация в конференцията са включени представители на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Българските институции имат готовност за изпълнение на Споразумението за оттегляне на Великобритания от ЕС

Министерският съвет прие доклад за изпълнението на Плана за действие на Република България за прилагане на Споразумението за оттегляне на Великобритания от ЕС. В доклада се отчита изпълнението на 41 мерки, свързани с прилагането на споразумението.

В рамките на тези мерки Министерството на вътрешните работи е внесло в Народното събрание законопроект за допълнение на Закона за влизането и пребиваването на територията на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, с който да бъдат изпълнени задълженията в частта „Права на гражданите“ на споразумението. В същия законопроект са включени и изменения в Закона за българските лични документи.

Промените в тези закони ще позволят на британските граждани, които пребивават в България, да използват лични документи, издадени от българските власти, в срок до 1 година след края на преходния период. След това тези хора ще трябва да разполагат с нови лични документи. Законопроектът предстои да бъде разгледан в НС на второ четене през февруари 2020 г., а според плана, крайният срок за изпълнение на тази мярка е 15 март.

Към Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) е сформирана работна група с цел създаване на механизъм, който да подобри координацията при случаи на нарушаване правата на български деца във Великобритания. В работната група са включени и представители на МВнР, Министерството на правосъдието (МП), Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Агенцията за социално подпомагане.

Във връзка с последиците за българското законодателство от оттеглянето на Великобритания от ЕС, на 28 и 30 октомври 2019 г. се проведе семинар за служителите на сектори и групи „Миграция” в областните дирекции на МВР. До средата на 2020 г. са планирани и обучения за прилагане на споразумението за оттегляне за служителите на МТСП и Министерството на културата.

За периода 27 ноември 2018 г. – 31 декември 2019 г. посолството на България в Лондон проведе 41 информационни събития в различни градове на Великобритания с цел запознаване на българската общност с британската схема за придобиване на статут на уседналост. В резултат на тази кампания, по данни на британското Министерство на вътрешните работи вече 139 000 българи в Обединеното кралство са кандидатствали за статут на уседналост.

Правителството възложи на вицепремиера Томислав Дончев координацията с ЦИК на процеса по придобиването на необходимите технически устройства за машинно гласуване

Министерският съвет прие решение, с което възложи координацията с Централната избирателна комисия по изпълнението на дейностите, свързани с организационно-техническата подготовка на изборите за Народно събрание, вкл. и на процеса по придобиването на необходимите технически устройства за машинно гласуване, на заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Христо Христов е назначен за председател на Националния борд за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт

Със заповед на министър-председателя Бойко Борисов са назначени членовете на Управителния съвет на Националния борд за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт. Съгласно правителственото Постановление № 6 от 22 януари 2020 година, с което се създава бордът, Управителният съвет се състои от трима членове – председател и двама заместник-председатели.

За председател на Националния борд е назначен Христо Христов. От 1975 до 2003 година Христов е заемал различни ръководни длъжности в Главния щаб на ВВС. Бил е също така директор на дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За заместник-председатели са назначени Бойчо Скробански и Георги Денев, които също са работили с МТИТС. В периода 1998-2006 година Бойчо Скробански е бил Завеждащ служба „Безопасност“ в НК БДЖ и ДП НКЖИ, а Георги Денев в периода 2001-2009 година е заемал длъжността началник направление „ВМС“ в отдел „Въздушен и морски суверенитет“ в Генералния щаб на Българската армия.

Националният борд за разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт е независим специализиран държавен орган към Министерския съвет. Председателят на борда е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“