Връщаме стрелките на часовника с един час назад в събота срещу неделя. Тази нощ ще спим повече.

На 27 октомври точно в 04.00 ч. преминаваме към зимно часово време. А часовниците вместо 04.00 ще показват 03.00 ч.

Преминаването от лятно към зимно часово време пести енергия и осигурява на хората повече светлина, повишава активността им.

Според много специалисти обаче смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Някои смятат, че връщането на часовника с един час назад може да доведе до изостряне на хроничните заболявания и депресия, докато други експерти обясняват, че това се дължи единствено на самовнушение.

Преминаването към лятно време пък става в последната неделя на март, когато стрелките се местят с час напред.

В България лятно часово време се въвежда от 1979 г. в България – от последния неделен мартенски ден, като за периода 1979-1996 то е валидно до последния неделен септемврийски ден, а от 1997г. насам – до последния неделен октомврийски ден. В годините 1979-1996 преместването на часовниците е ставало в 0 часа, в следващите две години – 1997 и 1998 – в 3 часа, а от 1999 година през пролетта – в 3 часа, през есента – в 4 часа.

Твърди се, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано. Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г.