Миризмата в дома на баба и дядо може би не се дължи само на овехтелите и попивали всякакви аромати през годините стари мебели. Най-вероятно част от нея се дължи на самите баба и дядо. И това не е признак за лоша хигиена.

Миризмата на стар човек е трудно да се опише с думи, но е разпознаваема за всеки. Всъщност, японците си имат дума за нея – карейшу. Според някои тя наподобява на трева, мазнина, лекарство или пък плесен, но не се определя непременно като лоша. Просто е специфична.

Учените решили да проверят на какво се дължи този странен аромат. Те помолили хора от различни възрастови групи (между 26 и 75 години) да спят с тениски, улавящи миризми. След това изследвали така събраните молекули и установили, че при старите хора веществото 2-ноненал е три пъти по-концентрирано, в сравнение с хората на средна възраст, а при най-младите е най-малко. От всички вещества, това било единственото, което има аромат и се произвежда в по-големи количества с възрастта.

В друго проучване, чиято цел била да се установи способността на хората да преценяват нечия възраст по миризмата му, било установено, че е трудно да се установи някаква разлика между хората на 20-30 години и тези на 45-55 години. Но всички участници успели лесно да разграничат хората на възраст 75-95 години.

Не е ясно дали тази миризма има някаква функция, или е просто резултат от промени в метаболизма, настъпващи с възрастта.

Интересен е фактът, че животните също разпознават възрастта на себеподобните си само по аромата. Те дори предпочитат да се чифтосват с по-стари индивиди, тъй като това е признак, че щом е оцелял толкова дълго, този индивид вероятно носи добър генетичен материал. Следователно и поколението му ще бъде такова.