На 4 февруари Българската православната църква почита паметта на св. преподобни Исидор Пелусиотски.

Той е живял през 5 век сл. Христа. Той е родом от Египет. Като поотрасва, се замонашва и заселва на място близо до град Пелусия, откъдето идва и фамилията му.

Неговите християнски молитви и проповеди привлекли мнозина в Христовата вяра и не след дълго той е избран за игумен на манастира. Със своя благочестив живот привлякъл много сподвижници и ги учел на смирение и борба против страстите и светските помисли.

Понесъл големи страдания от езичниците заради своите строги и изобличителни речи. Евагрий, чиято памет също почитаме на 4 февруари, бил църковен историк, който живял по същото време. В своите трудове той пише велики неща за Исидор Пелусиотски, които остават завинаги в историята и от които съдим за живота на светеца.

Исидор е изключително почитан от своите съвременници, защото доброволно избира монашеството, за сметка на плътските удоволствия и светския живот. Любовта му към Иисус Христос го кара да посвети целия си живот на вярата и нейното преподаване. Почти веднага след смъртта на Исидор Пелусиотски, той е обявен за светец от Православната църква.

На 4 февруари имен ден празнуват всички с имената Жеко, Жела, Желка, Жечо Жечко, Жечка и Желязко.

Посланието на тези имена е притежателите им да са здрави “като желязо”.