Напоследък все по-често се дискутира въпроса дали родното Черноморие може да се мери с услугите, които съседните ни страни предлагат.

Мненията са разностранни, а доводите още повече. Защо едно българско семейство не успя да прекара хубава почивка на български курорт?

Публикуваме дословно публикацията на един опарил се летовник:

Понеже доста се говори напоследък за нашето Черноморие и „екстрите“, които получава всеки, дръзнал да планира почивката си там, както и множеството разнопосочни коментари по темата, реших да напиша защо едно съвсем обикновено българско семейство реши да не почива повече в България. Ще си спестя коментари по случките от всякакво естество и ще изложа само фактите.

Като млад тийнейджър съм ходил във всякакви дупки – квартири с хазяйка, почивни станции, къмпинги, хотели с клекало вместо тоалетна и какво ли не. Спал съм дори в колата, на плажа и никога не съм имал особени претенции относно местата за настаняване.

Не щеш ли, обаче, човек и добре да живее се жени в един момент и като дойде и дете, се налага да мислиш и за повече неща освен за себе си. Затова ще споделя за всяко едно от местата, в които съм бил в България като обикновен семеен български гражданин.

Опит първи: Обзор

С малко дете сме, търсим стая с климатик – ситуацията го изисква. Харесвам хотел, пише – климатик във всички стаи. Звъня за потвърждение, казват – да, с климатик са, няма проблем. Пътуваме 500 км. Стигаме, дават ни ключ, качваме се и установяваме, че… климатик в стаята… няма! Слизам на рецепция и питам – защо нямаме климатик в стаята, след като изрично питах за това. „Ами точно тази няма“ – беше отговорът. „Чудесно“, казвам аз, „но моят избор на хотел беше повлиян от наличието му и държа на него“.

В този момент, от една стая излиза баба-хотелиерка и започва да ме хока, какви са били тези претенции, щяла да ми даде вентилатор, същата работа вършел. „Вентилаторът е чудесен домакински уред“ – казвам аз – „но съм платил за стая с климатик, необходим ми е, решил съм, че искам да го има и офертата не отговаря на предлаганото. Съответно си искам парите и кой откъде е. Поех сериозна доза обиди, псувни, клетви от бабата-хотелиер. След като намесих полицията, парите ни бяха върнати и в 19,00 часа семейство с малко дете остана на улицата да търси къде да преспи.

Опит втори: Приморско

Тук с хотела особени проблеми нямаше, но се сблъскахме със суровата действителност на черноморското битие. Пристигаме, настаняваме се. Излизаме да хапнем набързо. Сядаме в първото срещнато заведение. За съжаление, „бързото хапване“ се оказа и буквално, по следната прозаична причина. На съседната маса стоят две семейства с две деца. Едното от децата имаше крайно отговорна задача, а именно – вадене на „неща“ от носа си, размазването им по стола на заведението и консумирането им обратно посредством облизването им. С тази фронтална гледка аз не успях да се справя, хем, мисля, имам здрав стомах. Детето си е дете и не е виновно за възпитанието си, но странното беше, че на никой от четиримата възрастни не му направи и грам впечатление. В случая, и Приморско вина няма няма как да си избира туристите.

Малко по-късно обаче се сблъскваме и с гостоприемността на местните. И така, тръгваме си набързо от злополучното заведение. С детска количка сме. Върху тротоарите са наспрели кола до кола. Върви се по пътя. Съответно се лавира между тях, тъй като платното все пак е най-вече за коли. Намираме „дупка“ без коли и се качваме на тротоара, но – ядец. Там напреко е паркиран мотор. Няма минаване. Виждам, че непосредствено до него стоят четирима местни и питам – ако моторът е на някой от тях, няма да е лошо да го премести поне на една страна, защото с детска количка е доста сложно разминаването. Иииии – тогава се отприщи преизподнята! „Шшшшааааааалоооооуууу, аууууе ти ли ше на казваш къде ще спираме, дошли сте тука в нашия град и ше ни казвате къде да спираме! Никой не ви е искал тук! Отивайте си откъдето сте дошли!“ …. и натам …. да не задълбочавам. На другия ден – верно си тръгнахме и повече в Приморско не съм стъпил, явно туристите са нежелани навлеци. Ок, така да бъде.

Опит три: Обзор отново /има хубав парк за деца там, съответно си струва вторият шанс/

Резервирам през „холандския“ сайт, за по-сигурно. Отиваме, няма никой на рецепцията. След 30 минути седене на пек, чрез една камериерка, откриваме телефона на „рецепционистката“. След още 20 минути идва и след още 20 се установява, че са ни объркали резервацията и стаята не е готова. След час и половина или общо три, се настаняваме. В стаята е толкова мръсно, че има гъби саморасляци в ъглите. Аз лично в живота си не бях виждал гъба да расте от перваз на врата. Реших, че почивката ни ще бъде природосъобразна и си живяхме 5 дни с тях. Въпросният хотел имаше басейн, който според табелата работи до 20,00 часа, но не беше никакъв проблем за групи руски деца да се мятат със засилка в него и след 2,00 ч. през нощта и това не беше никакъв проблем за хотела. Едва успял човек да заспи към 3,00 от грохота на водните забавления, бива събуден в 6:30 от камериерките, които пият сутрешното си кафе точно под прозореца ти и нямат никакъв проблем със силата на говора си.

Опит четири: Синеморец

Резервирам хотел, плащам капаро, отиваме. Посрещат ни два огромни песа по 50-60 кг, догове, изскачащи от хотела. Рецепционистка няма. Въртя се 30-на минути, чакам да се появи някой. Кучетата полегнаха пред вратата на хотела и няма минаване – ни напред, ни назад. По едно време се появява една баба и веднага за парите ме хваща. „Момент“, казвам аз. „Парите са ясни, но не ми е ясно какво се случва с тези кучета? Те така ли си стоят постоянно? На вратата на хотела, нито вързани, нито нищо. И се прескачат?“ – „Да“, казва бабата, „децата много им се радват“. – „И аз им се радвам“, казвам аз, имал съм три кучета в живота си, обаче какво става, ако някой се страхува от тях. Аз съм с дете на 3 години и кучетата са два пъти по-високи от него.

„Ами то вие ще минавате по 2-3 пъти на ден през тях, какво толкова“ – казва бабата-хотелиер. Тук ме хваща неподготвен, защото никога досега не съм броил колко пъти влизам и излизам от хотел по време на почивката си. „Все пак, ще помоля да ги вържете, защото да прескачаме кучета, независимо колко пъти ще влизаме или излизаме, не беше описана в нито един момент в офертата на Вашия хотел“ – настоявам аз. И тогава …. тогава …. тази баба-хотелиер, ако имаше пушка, щеше да ме ликвидира на секундата. Нямате си идея каква ярост се отприщи! С такива крясъци, с такава омраза не бях се сблъсквал никога в скромния си живот.

Как да е, не можах да се преборя с кучетата и си тръгнахме. Отново по сценария по-горе – българското семейство, решило да почива на нашето Черноморие се озова в ситуация да търси къде да спи в 19,00 часа.

Опит пет: Намираме друг хотел в Синеморец

Плащам, дават ми ключ, качваме се. Още с влизането виждам, че слотът за картата /за електричеството/ е изкъртен и се държи на един болт на една страна. Слизам да съобщя за ситуацията на рецепцията. Там удобно се е разплул един бей и презрително ме посреща с изражение от рода на „Ауе ти кога си виждал такВоЗ модЯрно нЯщо, не знаеш как се работи с него“. Отправяме се към стаята за локализиране на проблема. Съответно бързо е установен и потвърден, като ми беше обещано до края на дена да се оправи. Стояхме 7 дни, е, не се оправи, дори опит нямаше. Електричеството се пускаше, като залепиш картата с тиксо.

Всъщност, това беше минимален, незначителен, дори никакъв проблем, предвид следващия:

В стаята комарници няма. За сметка на това, обаче, има гнездо на стършели на терасата. Аз го видях още като влязох, но предвид реакцията със слота, реших, че надали някой ще бута гнездо, заради черноморски турист. И си живеехме с него в мир и любов. Просто стояхме на затворена врата по време на морската ни почивка. До петият ден. Тогава вече /!!!/ бяха решили, че е време да почистят стаята. Нооо, вратата на терасата вече не беше така затворена, а зееше страховито, предричайки какво ме чака.

Както си го помислих и усетих сладката болка на черноморския курортист. Един стръшел така ме клъвна, че за половин час ухапаното се поду колкото женска гърда чашка Бе. И това не беше проблем. Аз съм издръжлив човек, хапали са ме скорпион, змия … на един стършел няма да се дам. Истинският проблем обаче беше, че точно в този момент, на 10 сантиметра от мен спеше детето ми. Просто стършелът избра мен … С него ситуацията щеше да е – линейка и в Бургас ….

Опит шест

Решавам, че 100 лева на вечер е ниска класа и това води до проблемите ми. Резервирам в Несебър за 250 на вечер. Това е само за нощувката, няма храна, няма нищо. Впрочем, мисля, имаше закуска в тази цена, но след пет опита досега, пропускам тази екстра. В този „хотел“ – нито един ден за седмица не почистиха стаята. Дори веднъж. Мизерията силно ми напомняше квартирите с хазяйка и станциите с дупка, за които стана реч в началото.

Опит седем: Ален Мак

Отново резервирам чрез „холандския“ сайт. Към този момент вече, в мен започна да се прокрадва едно такова чувство, че опитите станаха твърде много и бях попътувал насам-натам навън. Съответно бях станал и genius потребител във въпросния сайт. Като за genius потребител, букнах страхотна стая, с чудесен изглед, тераса, чудо! Райска почивка се очертаваше! Тук вече попътувахме малко повече и стигаме до хотела. Посреща ни отново баба-хотелиерка. Превежда ни през едни стълби, да кажем … около 50… без перила … и стигаме до стаята. О, изненада! Това е подземен бункер! Няма изглед, няма тераса, няма чудо! Подземен бункер, от който се виждаш прав наполовина. Като от позициите на десанта в Нормандия. Питам аз … „Къде е стаята, която резервирах всъщност?“.

Ами само тази остана, казва бабата-хотелиер. По принцип, като се резервира и плаща през „онзи сайт“ – плащаш конкретна стая и никак подобна случка не се връзва с вече приетите условия от хотела към сайта. Вече с опит на черноморски турист, категорично отказах да прекарам лятото си в бункер. „Няма друга стая“, казва бабата. „Ами върнете ми парите“ – казвам аз. Като вече препатил мога да кажа, че всяко изречение, свързано с пари – води до мащабен изблик на ярост у българския хотелиер. Съответно се подготвяш предварително, за да изравниш кръвното налягане впоследствие. В този момент бабата се сеща, че има и друга стая. Обаче… не е оправена. Добре, няма проблем, ще изчакаме. И чакаме, чакаме. На 40 градуса с дете на юлския пек. По принцип, в цената на стаята беше включен уелкъм дринк. Не, нямаше. Никакъв дринк нямаше. Дори чаша вода дринк за дете, пътувало 6-7 часа и висящо по тяхна вина на дяволски пек нямаше.

Това беше последният ми опит. Не е за мен. Просто не ставам за това. Ходя в Гърция, Италия, Черна гора, Албания. И просто тези неща там не се случват. Не знам как, но ги няма. Просто си почиваш, просто получаваш точно това, за което плащаш, просто никой не ти кряска, обижда, проклина, просто не прескачаш коли по тротоари, просто си едно обикновено българско семейство на почивка.

Източник: Lupa.bg