Монополистът в столицата даде такава заявка като най-безцеремонно пусна топлото още на 5 ноември, когато живакът в термометрите сочеше над 18 градуса. От дружеството високомерно отговориха на възмутени от това безобразие потребители, че били замерили в три поредни дни под 12 градуса среднодневна температура. Къде и как са я мерили и пресмятали, само те си знаят. За простосмъртните столичани остават солените сметки за плащане. Тях пък не се морете да ги четете – няма да ги разберете.
И така започва нов отоплителен сезон, „Топлофикация София” си има нов състав на принципала – СОС, но дертовете на софиянци с парното са си все старите. Честно казано, няма изгледи да се решат скоро, защото никой не гори от желание да отърве драгите потребители от това жежко тегло.
Проблемите в „Топлофикация София” /а и не само тук/ се трупат и се увеличават от година на година паралелно с растежа на борчовете на фирмата, които за м.г. бяха 835 милиона лева – с близо 10 на сто повече от предходната година. Годишният отчет на фирмата миналата година завърши със загуба от 21 млн. лв. при прогнозиран отрицателен резултат от 14 млн. лв. Безумните и безконтролни разходи на фирмата са факт от години, но общинският съвет, който е принципал на дружеството, досега не направи нищо да спре наливането на пари в него, които потъват като вода в пясък. Съветниците изглежда нехаят за средствата, идващи от общата ни хазна, щом като вече три десетилетия не реформират тази зле работеща структура. Може и да ви се струва парадоксално, но за последен път дружеството е било на печалба по време на управлението на Вальо Топлото, който беше осъден за злоупотреби. Тоне това сочат отчетите на самата фирма, които са публични.
За озаптяването на тиранията на „Топлофикация София” не помогнаха и засилките, популистките заричания на омбудсмана Мая Манолова. Тя направо си ни баламоса и затова, че ще ни отърве от плащането на нелепата пожизнена такса сградна инсталация, която е около 50-60 на сто от сметките за парното. Нищо, че уж по закон услугите се плащали само, когато са били поискани. За тази ни гърбят без да сме я искали и до гроб няма отърване от нея.
Проблемите с кражбите на топло и неразбираемите фактури, също си остават за сметка на отопляващите се. Чиновниците,у които дундуркаме на бюджетните хранилки и чиито заплати сега пак ще бъдат увеличени, не искат да проверяват кой потребител в блока е коректен и мами. Затова гражданите сами трябва да дебнат крадливи комшии и да си търсят преводач за напълно неразбираемите фактури от хора, работещи извън чиновническата администрация на общинската фирма.
Дали някога ще дочакаме по-добри времена, в които ще се радваме на достъпна и добра услуга, стабилизирано дружество и ще можем да си разчетем сметките! А дано, ама надали. Не ни остава друго, освен и ние като героите от култовата кинолента „Топло” да кажем: Поздравяваме топлофикация с песента на Пепино Галиарди – „Една голяма любов и нищо повече”.
