Напускането на Европейския съюз не е единственото нещо, за което британският министър-председател Борис Джонсън трябва да се притеснява. Внушителната изборна победа на консерваторите миналата седмица може да позволи на Джонсън да изпълни предизборното си обещание „да осъществи Брекзит“, но може и да застраши бъдещето на Обединеното кралство на Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Шотландия и Северна Ирландия не гласуваха за Брекзит, не приветстваха убедителната изборна победа на консерваторите и сега може да са напът да се отделят от Лондон, пише Асошиейтед прес.
В победната си реч в деня след вота Джонсън каза, че изборните резултати са доказали, че напускането на ЕС е „безспорно, необоримо и неопровержимо решение на британския народ“.
Може обаче да се спори, че не е така. Това е волята на англичаните, които са 56 милиона от общо 66 милиона жители на Обединеното кралство. На референдума за британското членство в ЕС през 2016 г. Англия и много по-малкият Уелс гласуваха за напускане на блока. Но не и Шотландия и Северна Ирландия. На изборите в четвъртък Консервативната партия спечели 365 места в Камарата на общините, от които 345 бяха от избирателни райони в Англия и само 20 от останалите области в страната.
В Шотландия 48 от 59 места бяха спечелени от Шотландската национална партия (ШНП), която се противопоставя на Брекзит и иска Шотландия да бъде независима от Обединеното кралство.
Лидерката на ШНП Никола Стърджън каза, че категоричната победа на нейната формация е показала, че „бъдещето, което иска мнозинството в Шотландия, е различно от това, избрано от останалата част от Обединеното кралство“.
ШНП от десетилетия води кампания за независимост на Шотландия и почти успя през 2014 г., когато бе произведен референдум за отцепване от Обединеното кралство. Тогава 55 на сто от избирателите гласуваха за оставане, а 45 процента – за напускане.
По онова време се смяташе, че резултатът от референдума ще бъде валиден за едно поколение напред. ШНП обаче твърди, че Брекзит е променил всичко, защото Шотландия сега е изправена пред това да бъде извадена от ЕС против волята си.
Стърджън каза в петък, че Джонсън няма какъвто и да било мандат да изкара Шотландия от ЕС“ и че Шотландия трябва да може да реши бъдещето си с нов референдум за независимост.
Джонсън заявява твърдо, че няма да одобри референдум по време на сегашния мандат на парламента, който би трябвало да продължи до 2024 година. Британският премиер каза на шотландската лидерка в петък, че „резултатът от референдума през 2014 г. е бил убедителен и трябва да бъде спазен“, съобщиха от „Даунинг стрийт“ 10.
Вестник „Скотсман“ обобщи в събота сблъсъка със снимка на първа страница, на която Стърджън и Джонсън са изправени лице в лице един срещу друг. Заглавието гласи „Две разгромни победи. Един челен сблъсък“.
„Това, което виждаме сега, се приближава много до перфектна буря“, каза историкът Том Дивайн, почетен професор в Единбургския университет. Той заяви, че Обединеното кралство е изправено пред „безпрецедентна конституционна криза“, тъй като отказът на Джонсън да одобри организирането на референдум подхранва един засилващ се импулс за независимост на Шотландия.
Положението е безизходно и от политическа, и от юридическа гледна точка. Лондон може просто да не зачете резултата, както направи испанското правителство, когато Каталуния организира неразрешено гласуване за независимост през 2017 г.
Стърджън „заяви, че не иска референдум като каталунския. Тя иска да го направи както си му е редът“, каза базираният в Единбург анализатор Марк Дифли.
Няма ясен правен път за втори референдум, ако Джонсън откаже да даде разрешение, но Стърджън може да окаже политически и морален натиск. Дифли заяви, че изразителната победа на ШНП позволява на първата министърка на Шотландия да твърди, че произвеждането на нов референдум е „волята на народа“.
Стърджън каза, че тази седмица ще пледира за прехвърляне на правомощия от Лондон към Единбург, за да може да бъде организиран законен референдум.
Дивайн заяви, че правителствата в Единбург и Лондон „са на напълно безкомпромисни позиции“ и че това само ще влоши кризата.
„Колкото по-дълго Джонсън отказва да отстъпи по въпроса с референдума, толкова по-силен ще става стремежът към независимост в Шотландия. Отказвайки да отстъпи, Джонсън по ирония на съдбата допринася за проявата на все по-войнствен национализъм“, каза той.
Северна Ирландия също има своите политически партии и структури, делящи се до голяма степен на британски юнионисти и ирландски националисти. Там също хората изпитват усещането, че са хвърлени на произвола на съдбата от Брекзит и политическите пластове се разместват.
За пръв път миналата седмица Северна Ирландия избра повече депутати, искащи обединяване с Ирландия, отколкото такива, желаещи оставане в Обединеното кралство.
Остров Ирландия, през който минава единствената сухопътна граница на Обединеното кралство с Европейския съюз, се оказа най-трънливият въпрос в преговорите за Брекзит. Митнически проверки или други пречки по невидимата в момента граница между Северна Ирландия и членуващата в ЕС Република Ирландия ще подкопаят както местната икономика, така и мирния процес в Северна Ирландия.
Сделката по развода между Джонсън и Европейския съюз цели да се избегне твърда граница на острова. Затова Северна Ирландия ще продължи да спазва правилата на ЕС, което означава, че ще се правят проверки на стоки, преминаващи между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство.
„Щом поставите граница между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство, Северна Ирландия ще стане част от обединена Ирландия по икономически причини“, каза пред Би Би Си Джонатан Пауъл, който помогна за договарянето на мирното споразумение от 1998 г. за Северна Ирландия. „Това ще засили тенденцията към обединена Ирландия и по политически причини. Мисля, че има голям шанс да видим обединена Ирландия до 10 години“, добави той.
В Шотландия Дивайн също смята, че дните на Съюза са преброени. „Всичко може да стане“, каза той. „Мисля обаче, че е по-вероятно през следващите 20 до 30 години Обединеното кралство да престане да съществува“, добави Том Дивайн.
