Находката подсказва наличието на значим духовен център
Находката е намерена в новооткрито антично светилище, разположено в късноантична и средновековна крепост около село Хухла, съобщи ръководителят на археологическото проучване Ивайло Кънев, главен уредник в НИМ. До този момент там са регистрирани над 800 движими културни ценности с историческа стойност!
Проучванията установили, че крепостта е създадена в средата на IV век и е част от веригата крепости, охраняващи новата римска столица Константинопол.
“Направи ни впечатление аристократизмът, който се излъчва от архитектурата и не е характерен за калетата по планините, например – улица с канализация, мощни зидове на сграда, измазани с фин бял хоросан. Цялата крепост е застлана с плочи, необичайно е наличието на множество мраморни колони с мраморни бази за тях, липса на защитни кули и т.н., а подходът до върха е терасиран и все още са запазени следи от големи сгради по тези тераси”, уточни пред “24 часа” Ивайло Кънев.
Археолозите предполагат, че на този терен е имало значим период на живот преди построяването на крепостта през IV век. Откроила се е голяма група паметници от II-III в., като освен мраморните колони се открили монети, фрагмент от триредов надпис, фрагмент от античен релеф. Това потвърдило съмненията на учените за наличие на антична структура в основата на крепостта.
Те предполагат, че там е имало антично светилище, защото всички архитектурни декорации, напомнящи за езичеството, били целенасочено заличени. На терена се вижда как умишлено е унищожаван споменът за периода, предхождащ християнството. Тези предположения се потвърдили с откриването на фрагмент от надпис на старогръцки език. Написан е върху мраморна колона, дарена в светилището.
Текстът е разчетен от учения Николай Шаранков и гласи “На добър час, господарю А…”. Този надпис поставя неразрешимия засега въпрос: За кой бог става дума – за Асклепий или за Аполон?
Ценните находки дават основание да се предполага, че сме попаднали на значим духовен център, съществувал успоредно със съседната вила “Армира”, който е част от голям комплекс, обслужвал региона около Адрианопол, каза Ивайло Кънев. Така археолозите са на път да открият един от най-големите и влиятелни култови центрове на югоизточните Балкани.
Разкопките на обекта досега са финансирани от Министерството на културата и от община Ивайловград, уточни кметът на града Диана Овчарова. Нуждаем се обаче от меценати, за да може бързо и в пълнота да се разкрие поне част от светилищния комплекс, казва Овчарова.
