fbpx

Ще прави ли Цветан Цветанов своя партия?

426

Отреденото за Цветанов място в историята е до Виденов и Местан! Жестоко!

След раздялата на върха в ГЕРБ в партийните среди върви мълвата – ще прави ли Цветанов партия, ще цепи ли ГЕРБ, ще си взима ли структурите? Не! Нищо от това няма да се случи.

„Луканов беше предател, Лилов – Господ го дарил с много ум, но беше кабинетен човек, Петър Младенов – беше лековат, нямаше качества за лидер, Чудомир Александров – пишеше доноси срещу жена си, Георги Атанасов – имаше организационни качества, но не ставаше…“

Такава оценка дава Тодор Живков на най-близките си сподвижници, когато се е е оглеждал за своя наследник. И, претегляйки качествата им, до последно не посочва никого. А всичките те в различни периоди се радваха на благоразположението му и влизаха в ролята на Втория, пише Валерия Велева за Епицентър.

Но никой от тях не стана Първи.

Само да усетеше в някого аспирации за мястото му в историята, Живков взимаше веднага крути мерки – пращаше ги посланици, създаваше им институти, които да ръководят… разчистваше терена около себе си така, че никой да не го засенчи. Многократно се сещах за тези примери след като Борисов рязко и безкомпромисно изненадващо се раздели с Цветанов. Не му предложи нищо – нито посланически пост, нито компенсаторна работа.

И оттогава в партийните среди върви мълвата – ще прави ли Цветанов партия, ще цепи ли ГЕРБ, ще си взима ли структурите?

Не! Нищо от това няма да се случи.

Българската политическа история е доказала, че силата ти е, когато си в отбора и че напуснеш ли го – ставаш Никой. Тази максима трижди повече важи за Цветанов, който няма никакви шансове да направи свой политически проект, докато Борисов е на политическата сцена.

В началото вероятно Его-то му го заблуди, опитвайки се да оспори лидерството на Борисов с обяснението, че „една партия не може един човек да я управлява“.

После обаче, също така изненадващо, дойде вторият публичен шамар от Борисов в стил: „Мислете за Цветанов като за Виденов и Местан”. И Цветанов повече не гъкна.

Дори и за непросветените би трябвало да е станало категорично ясно, че бившият Втори окончателно е извън пъзела на ГЕРБ. Утре конгресът на ГЕРБ трябва да официализира този факт. Някои очакват интрига. Няма да има.

В решението на Борисов няма емоция. Самият Цветанов признава, че е усещал от половин година промяна в доверието към него. И „Апартаментгейт” е бил само върхът на сладоледа. Дали това е станало по внушение на нови „приближени до Борисов”, дали самият Борисов дълго е обмислял решението за раздялата с най-близкия си съратник и просто е чакал удобния момент – историята все още не разкрива тези тайни.

Но че сетивата на Борисов за случващото се в партията – за феодализацията на структурите, за самозабравата, за обграждане с послушковци, са проговорили, е повече от ясно. И това се съдържа в репликата му: „Ще режа до дъно“, „искам да изградя партията наново“. Всъщност под носа му Цветанов бе изградил своята империя вътре в ГЕРБ, чрез корупцията в структурите се разпределяше огромен финансов ресурс и пълно подчинение на бизнеси и администрация.

Борисов не може да не носи вина за това. Натоварвайки го с абсолютното си доверие, той беше дал на Цветанов неограничена власт – в партията, в парламента, в секретните структури и службите, дори и в медиите – власт, чрез която водеше войни в държавата на гърба на ГЕРБ и на самия Борисов.

Остави го прекалено дълго време да акумулира чувството за недосегаемост, да демонстрира задокенски връзки, да шантажира с тях, да разходжа жена си по Закуски, за които няма никаква заслуга, да раздава правосъдие, да налага собствени норми на външна и вътрешна политика и на морал.

За да се стигне до онзи миг на самовъзвеличаване и самозабравяне с признанието си: „Мен няма кой да ме накаже”, след което да полети със собствения си асансьор към благополучието на властник, на когото няма съд. В същото време в съзнанието на масовия българин отдавна е легнала оценката, че ГЕРБ на Цветанов купува избори, че притиска опоненти, и че изправиш ли се срещу него – си свършен.

Историята с възхода и срива на Цветанов е показателна за целия преход. Сравнението с Виденов, който съсипа държавата и с Местан, който искаше да продаде партията си на чужди интереси, вероятно звучи пресилено, но това е знак за това колко голям е разломът на върха в ГЕРБ. И че отреденото за Цветанов място в историята е до Виденов и Местан! Жестоко! Сега Борисов иска да си върне партията. И ще се изправи пред проблема на Живков. Кого да сложи за новия Втори. И също като Живков ще разбере, че около него няма такъв с качества на Втори. И няма да има Втори.

Конгресът ще направи промени в устава на ГЕРБ цел приближаване към демократичните механизми на функциониране. Борисов ще остави Йорданка Фандъкова и Димитър Николов като свои партийни заместници. Но това е проформа. Те и досега не са показали тежест като партийни водачи. Без Борисов – слънцето за тях залязва. Ще даде повече правомощщия на Изпълнителната комисия, която до този момент не е произвела нито един политически акт, документ или послание, извън волята на Борисов. Ще се създаде орган за жалби и препоръки – да има къде хората да си изливат болката. Ще се раздели с кметове, които не показват добри резултати.

Ще пренареди структури, които не работят по правилата. И в това също няма да има драми. Никой няма да се противипостави на волята му. Въпросът е ще успее ли да сложи ГЕРБ на нови релси?

И ще му стигнат ли силите да бъде Първия в Партията, в Парламента, в Правителството – в цялата държава?

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
Затвори