Софийски градски съд отказва да регистрира партията на Слави Трифонов

Софийски градски съд (СГС) отхвърли молбата за регистрация на политическа партия „Няма такава държава“.

Мотивът на съдебния състав, с председател Татяна Костадинова е, че „Използване на знамето в символа на партията е налице не само когато има пълна идентичност в двата знака, но и когато внушението е достатъчно силно, че да създаде възможност гражданите да свържат символа със знамето на Републиката.

Според съдебния състав представеното графично изображение не само не разколебава, …а засилва формирания по-горе извод, че „интегрираните цветове бяло, зелено, червено“ биха могли да внушават за използване на знамето на Републиката. Относно името на партията съдът приема, че „изразът „няма такава/няма такъв …“ би могъл да е противен на добрите нрави, само когато се отнася до държавността, схваната като комплекс от държавни органи и институции. Когато обаче той окачествява не държавността, а състоянието на държавата, изразът се явява по-скоро оценка, а не обида.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховния касационен съд в седемдневен срок от връчване на препис.

Публикуваме цялото решение на СГС:

Образувано е по молба на Станислав Тодоров Трифонов в качеството му на председател на новоучредената политическа партия „Няма такава държава“, с която моли съда да впише партията в публичния регистър по чл. 15, ал. 1 ЗПП. Молителят твърди, че учредяването на партията е извършено в съответствие с предвидените в закона процедурни изисквания – взето е решение за учредяването й, приет е образец на декларация за индивидуално членство и учредителна декларация, открита е подписка за набиране на членове-учредители, в срок е проведено учредително събрание с необходимия брой учредители, а след провеждането му още 3139 граждани са подписали декларация за членство. Молителят сочи, че приетият устав не нарушава императивните норми относно неговото съдържание. Поддържа, че наименованието на партията не противоречи на добрите нрави, тъй като не е насочено към държавността в Републиката, а е с позитивна конотация. Наред с това твърди, че символът, който партията ще използва, не е идентичен с българското знаме, тъй като не е налице идентичност във формата, пропорциите и наситеността на използваните цветове.

Представителят на Прокуратурата изразява становище за основателност на молбата, като счита, че не са нарушени изискванията на закона и на Конституцията.

Съдът след преценка на събраните доказателства намира следното:

Учредяването и регистрирането на политическа партия е динамичен фактически състав, който се осъществява по определена в Закона за политическите партии (ЗПП) последователност – образуване на инициативен комитет от поне 50 граждани с избирателни права; приемане и публикуване на учредителна декларация; откриване на подписка за присъединяване на членове-учредители; подписване на декларации за приемане на принципите на партията от лицата, създали инициативния комитет, и от членовете-учредители; провеждане на учредително събрание в определен срок и с определен минимален състав; приемане на устав с императивно установено съдържание; набиране в определен срок от учредяването на поне 2500 членове.

Който и от тези факти от състава да не е надлежно осъществен, учредяването не се явява законно и исканата регистрация следва да бъде отказана. Същевременно обаче преценката относно спазването на императивните изисквания трябва да се осъществи при зачитане на един от основните принципи на демократичното общество, а именно – принципа на политическия плурализъм, уреден в чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Републиката. За да бъде този принцип гарантиран, съдът следва да не поставя чрез тълкуване на закона по-завишени изисквания към субектите, отколкото основите на демократичната държава налагат това.

Именно въз основа на идеята за баланс между гореизложените два принципа – на императивните изисквания и на непрепятстването на политическия плурализъм – съдът следва да разгледа и процесното искане за регистрация.

От събраните писмени доказателства се установява, че процедурните изисквания, установени в чл. 10 – чл. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 7 ЗПП, не са нарушени – сформиран е инициативен комитет, проведено е учредително събрание, спазени са установените за това срокове, както и е налице минимално необходим брой членове на инициативния комитет, на учредителното събрание и на учредената партия. Наличието на несъществени грешки от технически характер (вж. например сгрешената цифра в ЕГН на Димо Иванов Ботевски, за когото съдът е изискал служебна справка), не се отразява върху законосъобразното провеждане на процедурата, тъй като и при незачитане на лицата, чиято идентификация не може да бъде точно установена, би било спазено изискването за минимален брой учредители/членове.

Щом процедурата по учредяване на партията е спазена, съдът следва да осъществи контрол относно съответствието със закона на обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистъра съгласно чл. 17 ЗПП.

Първото подлежащо на вписване обстоятелство е наименованието на партията. За него законодателят е поставил императивни изисквания за уникалност (чл. 14, ал. 2 и 3 ЗПП) и за ненакърняване на добрите нрави (чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ вр. § 2 ЗПП). В случая изискването за уникалност е формално и спазването му се установява от представеното от молителя удостоверение изх. № 357/23.07.2019 г. на СГС, съгласно което заявеното име „Няма такава държава“ с абревиетура „НТД“ не повтаря наименованието или абревиетурата на друга партия.

Въпросът спазено ли е изискването за ненакърняване на добрите нрави е конкретен, фактически, и отговорът му предполага преди всичко да бъде установен обемът на понятието „добри нрави“, когато то се прилага към наименованията на политическите субекти. Според настоящия състав добрите нрави са набор от правила, които очертават рамката на едно не само законосъобразно, но и съобразено с етиката поведение. Именно защото добрите нрави надхвърлят изискването за законосъобразно поведение, то те могат да са и неписани правила, които следват от приетите за валидни в обществото норми на добро поведение. Отнесено към наименованието на политическите субекти, понятието „добри нрави“ ще се изпълни със съдържание от писаните и неписаните правила на добро поведение в политическия живот. Едно от тези правила е зачитането на държавната власт, в чието упражняване гражданите участват именно чрез политическите партии. От своя страна държавната власт се олицетворява от институциите, които я изграждат във всеки един от нейните стълбове. Ето защо противно на добрите нрави би било наименование, което уронва престижа или е обидно за държавната власт или за нейните органи и институции.

Използваното в настоящия случай наименование съставлява съчетание между придобилия гражданственост израз „няма такава/няма такъв“ и съществителното име „държава“. Противно на изразеното от процесуалните представители на молителя становище, съдът счита, че изразът „няма такава/няма такъв“ трябва да бъде изследван не само в позитивното му звучене, но и с възможната отрицателна конотация – тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се направи извод, че вложеният в израза смисъл е единствено позитивният.

Разгледан в светлината на отрицателното внушение, изразът „няма такава/няма такъв …“ би могъл да е противен на добрите нрави, само когато се отнася до държавността, схваната като комплекс от държавни органи и институции. Когато обаче той окачествява не държавността, а състоянието на държавата, изразът се явява по-скоро оценка, а не обида. Гражданите са свободни да дават оценка на заобикалящата ги действителност, стига използваните изрази за тази оценка да не са обидни. В настоящия случай сам по себе си изразът „няма такава/такъв“ не е обиден, а съчетанието му с „държава“ изразява не незачитане на държавността, а оценка относно обществено-политическия живот такъв, какъвто той е видян от учредителите на партията.

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че наименованието на партията не следва да се разглежда като противно на добрите нрави и да е основание за отказ за регистрация. Този извод е обоснован и от разбирането, че когато съдът поставя пречка пред участието на един субект в политическия живот, това трябва да е крайна мярка – само тогава, когато императивната норма е нарушена по начин, който изключва всякакво съмнение за нарушението.

Следващото подлежащо на вписване обстоятелство е уставът на партията. Това означава, че съдът следва да осъществи контрол дали неговото съдържание противоречи на императивни правни норми. При това съдът трябва да изследва съдържанието на вече приетия на учредителното събрание устав и е невъзможно да дава указания за отстраняване на нередовности в него предвид спецификата на динамичния фактически състав по учредяването на една партия (касае се за сключване на многостранна сделка, последвано от приемането й с нарочна декларация от неучаствали в нея лица).

Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗПП уставът на партията съдържа освен нейното наименование, също и символите й. Независимо от това дали описанието на символа на партията е задължителен реквизит от устава, щом партията е избрала да включи такова описание в устава си, то тя е длъжна да се съобрази с императивните изисквания, които законът поставя към него.

Такива изисквания са установени в чл. 5 ЗПП – „Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения. Символите на политическите партии не могат да накърняват общочовешките ценности и да противоречат на добрите нрави.“

Изискването да не се използват държавните символи като герба и знамето не е самоцелно – то осигурява спазването на конституционните разпоредби на чл. 1, ал. 3 и особено на чл. 11, ал. 2 от Конституцията на Републиката, съгласно които „никоя политическа партия не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“ и „нито една политическа партия не може да се обявява или утвърждава за държавна“. За да се ограничи възможността гражданите да отъждествят един политически субект с източника или носителя на държавна власт, законът забранява на участниците в политическия живот да използват тези външни признаци, с които държавната власт се характеризира. Това изискване гарантира и равенството на всички участващи в политическия живот субекти – защото никой от тях няма за свой първоизточник държавната власт и никой не може да се ползва с предимство на тази основа.

Изложеното мотивира съда да приеме, че използването на символ, съобразен със забраната на чл. 5 ЗПП, е от съществено значение за законосъобразното участие на партията в политическия живот и за гарантиране на неговите демократични устои. Нещо повече, спазването на императивните разпоредби относно съдържанието на устава на партията е един от първите признаци за това, че новоучреденият субект сам зачита правовия ред и е готов да съдейства за неговото утвърждаване.

В чл. 2, ал. 1 от Устава на политическа партия „Няма такава държава“ е посочено, че символът съставлява „отворена човешка длан в син цвят, в която са интегрирани цветовете бяло, зелено, червено“. Следва да се отговори на въпроса, дали това словесно описание на символа нарушава чл. 5, ал. 1, пр. 1 ЗПП. За да отговори на този въпрос, съдът изхожда от две предпоставки:

1. Молителят носи тежестта да докаже, че символът не нарушава императивната норма, като той може да стори това по два начина – или като опише словесно изображението, така че да изключи всякакво съмнение, че графичният образ не е на знамето на Републиката, или като представи наред със словесното описание също и графично изображение, от което може да бъде направен горепосоченият извод, и

2. Използване на знамето в символа на партията е налице не само когато е има пълна идентичност в двата знака, но и когато внушението е достатъчно силно, че да създаде възможност гражданите да свържат символа със знамето на Републиката. В тази насока е практиката на ВКС, изразена в Решение № 68/03.05.2016 г. по т.д. № 700/2016 г. на ТК, І т.о. – „тази разпоредба (чл. 5, ал. 1 ЗПП) не поставя изискване използването да е такова, че да доведе до заблуждение на гражданите и те да възприемат погрешно символите на партията като идентични с националния герб и знаме. Самото използване на съществените елементи и цветове на националния герб и знаме в комбинация, обуславяща значително сходство с тях, също съставлява нарушение“.

В настоящия случай от словесното описание на символа, залегнало в устава на партията, не може да се направи извод как би изглеждало графичното изображение, при което цветовете бяло, зелено, червено са „интегрирани“. Това означава, че те може да са „интегрирани“ както в пълна идентичност с цветовете и разположението им върху знамето на Републиката, така и по напълно различен начин. Доколкото обаче, както беше посочено, молителят трябва да установи при условията на пълно доказване, че е спазен законът, то за да се приеме, че символът на партията не съдържа знамето на държавата, този извод трябва да следва пряко и категорично от словесното му описание. Щом това не е така (т.е. щом може да се направи нееднозначен извод), то задължението за пълно доказване на предпоставките за издаване на охранителния акт не е изпълнено. Напротив, словесното описание на символа в настоящия случай насочва към възможното използване именно на знамето, тъй като цветовете са изброени в последователност, характерна за този национален символ.

Наред със словесното описание на символа съдът следва да кредитира и графичното му изображение, макар то да не е част от подлежащите на вписване обстоятелства (тъй като уставът не съдържа графична част). Това се налага именно от необходимостта да бъде тълкувана разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устава, а основното правило при тълкуване на гражданско-правните сделки е установяване на действителната воля на техните автори, включително чрез стоящи извън тълкувания документ факти.

В случая молителят не оспорва, а напротив – сам заявява, че символът на партията ще бъде изобразяван по начина, посочен графично върху приетото веществено доказателство (л. 146 от делото). Според настоящия състав представеното графично изображение не само не разколебава, а засилва формирания по-горе извод, че „интегрираните цветове бяло, зелено, червено“ биха могли да внушават за използване на знамето на Републиката. Видно е, че те са разположени в словесно посочената последователност – бяло, зелено, червено, като „интегрирането“ им е под формата на водоравни линии с относително еднакъв размер на дължина и ширина. Цялостното впечатление е за правоъгълна форма, съставена от водоравни линии в три багри – бяло, зелено, червено, каквото е и описанието на националното знаме съгласно чл. 15 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.

Съобразно мотивите на цитираното вече Решение № 68/03.05.2016 г. по т.д. № 700/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о., напълно неотносимо е възражението, че правоъгълникът е с нащърбени и „разляти“ стени, както и че „наситеността на цветовете“ не е идентична с определената по реда на чл. 15 от ЗДПНЗРБ. Изображението формира достатъчно силно внушение за използване на българското национално знаме, че да наруши изискването на чл. 5, ал. 1 ЗПП. Да се тълкува чл. 5, ал. 1 ЗПП в предложения от молителя и от прокуратурата смисъл, би означавало да се заобиколи духът на закона. Както беше посочено, целта на тази забрана е да препятства формиране у гражданите на усещане за идентичност между съответната политическа партия и държавната власт. Касае се за едно неформално въздействие, при което впечатлението се добива не чрез прецизно сравнение на формата и големината на правоъгълника и на наситеността на цветовете, а по-скоро на емоционално ниво. Ето защо за нарушаване на забраната на чл. 5, ал. 1 ЗПП е достатъчно внушението на използвания символ да е силно, а не символът да е идентичен със знамето.

Поради изложеното съдът намира, че една от разпоредбите на устава противоречи на императивна норма от ЗПП. Следва да се отговори на въпроса каква е последицата от това. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Политическият плурализъм е от изключително значение за основите на всяка демократична държава. Поради това с особена значимост за неговата защита е спазването на принципа за равенство на политическите субекти пред закона. Това означава, че съдът следва да е предвидим при прилагане на закона, включително при неговото тълкуване. Само така ще се осигури равенство на участниците в политическия живот. Предвидимостта в случая ще бъде спазена чрез еднаквото тълкуване на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗПП във всеки един от случаите и еднаквото прилагане на последиците от нейното нарушаване. Ето защо, споделяйки мотивите на вече цитираното решение на ВКС, съдът счита, че и в настоящия случай е налице нарушение на закона, обуславящо отказ от регистрация. Това е единствената законосъобразна последица при установеното противоречие на устава със закона. Регистрацията чрез частичен отказ (или вписване на устава само с непротиворечащите на закона разпоредби) нито е утвърдена съдебна практика, нито би мога да се осъществи, тъй като не е издирена волята на учредителите и присъединилите се дали и без кои разпоредби от устава биха приели същия.

За пълнота следва да се отбележи, че в политическия живот на страната участват и други субекти, чийто символи включват цветовете на националното знаме (Българска социалистическа партия, Атака, Национален фронт за спасение на България). При част от тях обаче, видно от служебно известното на съда съдържание на уставите им, словесното описание на символа е дотам подробно, че изключва възможността за тълкуване в смисъл, че ще се използват съществените за внушението елементи на националното знаме, а именно „последователно подредени водоравни линии в цветовете бяло, зелено, червено“. Действително, при един от субектите е допуснато вписване с описание на символа, внушаващо използване на знамето на Републиката, но това не може да е основание за всеки следващ съд да допусне такава регистрация, защото принципът за равенство на политическите субекти пред закона, застъпен от настоящия състав, е принцип за равното прилагане, а не за равното неприлагане на закона за тях. Отделен е въпросът, дали ако една норма фактически не се спазва, не е налице промяна в обществените отношения, която да налага нейното изменение. До решаването на този въпрос обаче съдът е длъжен да приложи закона в действащия му смисъл.

Поради изложените съображения молбата за регистрация следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Станислав Тодоров Трифонов – председател на политическа партия „Няма такава държава“ за вписване на партията в публичния регистър на политическите партии към Софийски градски съд.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховния касационен съд в седемдневен срок от връчване на препис.

Ако статията Ви е харесала или смятате, че е полезна - моля споделете я с приятелите си.

Споделянето е много лесно и става само за секунда. Използвайте бутоните на социалните мрежи по-долу. Благодарим Ви!!!
x
Share via