fbpx

И сам Борисов ще е в мнозинство

196

Коментар на Петьо Цеков 

Първо, Борисов не може да остане сам, освен ако сам не поиска да седи вкъщи като куче и да си гледа магнолията. Второ, както стана ясно от евроизборите, той може да спечели вот дори и сам – като обикаля с джипката. И трето, Борисов никога не е сам, до него винаги са Пеевски и ДПС, така че не обикновено мнозинство, а конституционно мнозинство може да има.

Защо напомням това ли? Преди дни, леко изненадващо, ВМРО поиска преглед на споразумението, по което работи управляващата коалиция. Защо се иска този преглед е ясно – за да бъде направена лека корекцийка на управляващата коалиция, като от нея фино се изрежат Волен Сидеров и „Атака“, който премина границите дори на лошия политически тон. Трудно ми е да преценя кой крив, кой прав в тегавата размяна на люти обиди, но е факт – отношенията между ВМРО и „Атака“ станаха прекалено кръчмарски, доста нелицеприятни и е напълно редно да се вземе някакво отговорно управленско решение по този държавнотворен въпрос.

Напълно е възможно в резултат на този „диалог“ в малката управленска коалиция на Бащицата да му писне и да изгони Сидеров (Каракачанов не може да изгони заради резултатите от евровота и заради преговорите със САЩ за самолетите). Когато Сидеров бъде изхвърлен от тази ясла, неминуемо ще се постави въпросът какво точно търси там Валери Симеонов – факт е, че и този човек няма цедка на устата и атакува на воля коалицията, в която сам участва. Накрая ще се появят един куп спекулативни твърдения за разпад на мнозинството, за непреодолима криза в голямата коалицията. Та затова – нека да е ясно – дори и преформатирането на коалицията да се случи, Борисов пак ще има мнозинство. И това не е въпрос на математика. Ако депутатите от „Атака“ напуснат мнозинството, то ще остане под санитарния минимум от 121 депутати, но Борисов вече игра и спечели такъв мач – той вече веднъж управлява спокойно и с коалиция на малцинството. Така че в цялата тази история симптоми може би има, но драма няма.

По-важно е друго. Повече от нормално е в средата на мандата да бъде направена спокойна ревизия на изпълненото в програмата за управление на това правителство. Тя се нуждае от корекции, защото изпълнението ѝ върви трудно и защото приоритетите ѝ вече не са актуални – тя бе писана в друг исторически момент.

Споразумението на управляващите бе подписано преди две години в условията на миграционния натиск, така че не е странно – то съдържаше редица текстове като: „Приоритет на ЕС трябва да бъде спирането на притока от мигранти на турските граници – сухопътни и морски“. И е факт – мнозинството толкова се придържаше към тази линия, че дори отказа да подпише споразумението на ООН за безопасна и законна миграция.

Приоритет във външната политика на новата власт още през 2017 г. бе да продължим неотклонно по пътя на евроатлантическата интеграция“, факт, който днес трудно кореспондира с „Атака“. Другите части от „Патриотите“ пък със затруднения се справят с друг приоритет – „приветстваме бъдещо задълбочаване на интеграцията между държавите членки“. Две години властта не се придвижи към третата външнополитическа цел – присъединяване на България към Шенген.

В графа „Регионална политика“ кабинетът обеща да строи безопасна и модерна пътна инфраструктура и строи такава, макар че построеното е далеч от целите. Просто набелязаните цели бяха неизпълними. Нямаме завършен магистрален пръстен и няма да имаме такъв поне още няколко петилетки/мандата. Реформа във ВиК сектора няма. Електронните винетки тръгнаха тромаво, тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили и други МПС няма. Има идеи за развитие на регионите, но те се изчерпват само с „ще построим магистрала“. Развитие обаче няма. Камо ли балансирано регионално развитие и намаляване на регионалните различия – както обеща мнозинството.

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради бе спряна. А трябваше да говорим за „разширяване на програмата чрез обхващане на тухлени многофамилни и еднофамилни жилищни сгради.

Социалната политика също не претърпя драстични промени. Все още се надяваме до края на мандата минималната работна заплата да е 650 лв., а средна работна заплата да достигне 1500 лв. (сега е 1247). Линията на бедността през тази година е 348 лв., а от 1 юли минималната пенсия ще стане 220 лв. – сами разбирате дали е било изпълнено намерението на управляващата коалиция да положи усилия за сближаване на минималната пенсия с прага на бедността. Беше направен някакъв, слава Богу, неуспешен опит за преизчисляване на пенсиите. Неуспешен бе и опитът за засилване на контрола върху неправомерното ползване на права от пенсионната система.

Тази власт трябваше да се бори с негативните демографски тенденции – не се вижда резултат, вече сме под 7 млн. души.

По времето на третия кабинет на Бойко Борисов трябваше да видим повече обществен ред и повече сигурност. Трябваше вече да сме видели. Полицейско присъствие във всяко населено място. Видяхме ли? Не сме. Има повече бити полицаи. Трябваше да има поне „бързо обслужване на гражданите“ и „предоставяне на електронни услуги и издаване на всички служебни документи“ – няма такива.

За финансите няма какво да се каже – финансовата среда е стабилна, както се искаше, валутният борд е „безалтернативен“, данъчните ставки са запазени такива, каквито бяха, но се увеличи осигурителната тежест. Въпреки твърденията на Борисов все още липсва „атрактивна инвестиционна среда“.

Появиха се само заводи за автодреболии.

Основен приоритет на тази власт, разбира се, бе устойчивото нарастване на доходите. Средният годишен доход на домакинствата бе 12 112 лв. през 2016 г., после стана 12 836, а през 2018-а достигна 13 450 лв. На домакинство. 6862 евро на година. На домакинство. 570 евро на месец. На домакинство. Това не е растеж. Това е стабилизация на мизерията. В същото време бюджетният излишък мина 3 млрд.!

Армията все още иска да се модернизира, самолетите F-16 за ВВС се очертават на хоризонта (там не се виждат нуждите на ВМС и Сухопътните войски).

Военно обучение в училищата все още няма, но пък държавата „осинови“ военното училище в Долна Митрополия. ВМРО се бореше и за „активно сътрудничество с военнопатриотичните съюзи и други неправителствени организации за патриотичното възпитание на младежта и съхраняването на традициите на българската армия“ – каквото и да означава това.

За правосъдието властта не обещаваше нищо, освен да продължи онова, дето го няма, т.е. „съдебната реформа“. А трябваше да има единен антикорупционен орган на основата на КОНПИ. Според мен антикорупционните органи не се обединиха, а се разроиха, така да се каже. Щеше да се маха „формализмът в наказателния процес“, както и „безкрайното връщане на делата в досъдебна фаза“. Нов Наказателен кодекс, разбира се, няма, но пък имаше 8 кръпки през време на мандата. Новото са промени в Закона за съдебната власт, които трябва да дадат възможност за търсенето на отговорност на т.нар. трима големи в съдебната власт -председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), както и на главния прокурор. Само че търсенето на тази отговорност е дадена в ръцете на прокурор, подчинен на главния прокурор.

И образованието бе обявено за „стратегически национален приоритет“. Има ръст на учителските заплати, но пък няма решение на въпросите с приема в детските градини и приема на първокласници – в София този ужас продължава.

Подобряването на здравето на нацията бе обявено за стратегическа цел, но реални подобрения в тази област няма. Липсват действия към обявения курс към демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Все още няма интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на Министерството на здравеопазването, НЗОК, НОИ, НАП, доставчиците на медицински и здравни услуги (болници, практики в извънболничната помощ, аптеки) и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид.

Околната среда остава болна тема. „Подобряване качеството на атмосферния въздух в населените места“ – такъв приоритет имаше настоящето правителство. Очевидно действията в тази посока са недостатъчни. Опростяването на процедурите по ОВОС доведе до няколко забележителни строежи върху дюните по морето.

За съжаление, като че ли нито ВМРО, нито останалата част от управляващата коалиция се кани да направи такъв, макар и бърз преглед на свършеното и несвършеното по управленската програма. Цялата идея около „преглед на споразумението“ очевидно цели да се свали напрежението покрай междуличностните спорове, дори това да е с цената на редуциране на управленския състав. Със сигурност Борисов няма страхове от тази минидрама – той ще оцелее и без партньори.

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
Затвори