ЕС прие бюджета си, но какво всъщност ще получи България?

ЕС прие бюджета за 2023 година в последния момент и след тежки дебати. Колко са милиардите, на които може да разчита България? Пред ФАКТИ говори евродепутатът Андрей Новаков.

– Г-н Новаков, през 2023 г. по линия на оперативните програми на ЕС България ще може да получи финансиране в размер до 3,4 млрд. лева. Това стана ясно след приключилите тристранни преговори за годишния бюджет на Европейския съюз? Разкажете повече какво се дискутира на срещата?

– Бюджетът бе договорен в последния възможен момент поради исканите увеличения от страна на Европейския парламент и несъгласието от страна на държавите-членки (Съвета). Думата „кризи“ звучеше еднакво на всички езици и се чуваше непрекъснато в залата за преговори. А на 169-те млрд. евро плащания за следващата година се гледаше като на спасителен пояс за европейските компании, общини и въобще за най-уязвимите хора. На практика 3.4 млрд. лв. е заделеното за страната ни в бюджета на ЕС по линия на кохезионната политика и земеделието. Това са очаквани междинни плащания, което означава, че ще ги получим, ако служебното правителство и бъдещо редовно работят достатъчно бързо, за да има завършени проекти и изпратени искания за плащания към Брюксел. Работим ли бързо, тези средства са ни гарантирани. Именно тук имам опасения и резерви предвид обстановката в страната.

– Защо настоящият планов период 2021-2027 г. у нас на практика още не е започнал. С какво и къде изоставаме?

– Нашите програми по кохезионната политика бяха подадени с голямо закъснение и именно за това от ЕК не очакват междинни плащания към България. Две от програмите ни все още не са подадени – Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и Програма „Развитие на регионите“. Последната дори тепърва трябва да се одобри на национално ниво, след което ще бъде изпратена за одобрение към Брюксел. Сами разбирате, че, когато ключова инфраструктурна програма като последната все още не е изпратена за одобрение, няма как да очакваме да се възползваме от нея. Може би до края на годината ще имаме одобрение, което означава след януари отваряне на процедури за подбор на проектни предложения, избиране на изпълнители (включително и евентуални обжалвания), сключване на договори, изпълнение на дейности (например строително-монтажни работи), изпращане на искане за плащане до Брюксел, одобрение от там и чак тогава превод на междинно плащане. Неодобрението на тези две програми означава, че за момента нямаме достъп до 4.7 млрд. лв., а последният ще бъде забавен значително.

– По какви проекти може да вземем пари и какво трябва да изпълним?

– Към момента, благодарение на неуморната работа на администрацията, стартира набирането на проектни предложения по някои от одобрените вече програми – Програма „Развитие на човешките ресурси“, „Програмата за храни и основно материално подпомагане“ и Програма „Образование“. Скоро очаквам и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ да стартира няколко процедури. Забележете, това са програми, които стартират сравнително лесно и биват изпълнявани сравнително лесно. Програма „Транспортна свързаност“, Програма „Околна среда“ и Програма „Развитие на регионите“ са ключовете, които трябваше да стартират първи, за да не загубим средства от тях. Например, по „Транспортна свързаност“ очакваме общо над 3 млрд. лв. инвестиции. 1.4 млрд. лв. са за развитие на ж.п. инфраструктурата и конкретно пет отсечки, а още толкова ще бъдат инвестирани в довършването на АМ „Струма“, обходът на Габрово и АМ „Русе-Велико Търново“.

– За развитие на селските райони и земеделието са предвидени до 890 млн. лв., а за директни плащания и пазарни мерки в подкрепа на стопаните – до 1.5 млрд. лв. Къде сме ние?

– Земеделските стопани, животновъдите и младите фермери в България носят две кризи на гърба си – последиците от пандемията и последиците от войната – пазарите, токът, газта и горивата изяждат тънките маржове, които с честен труд успяват да реализират. Няма нищо по-логично от това да се възползваме от европейските средства, които договорихме. Тук трябва да отбележа, че по правило за 2023 г. можем да се възползваме от 1.5 млрд. лв. за директни плащания и пазарни мерки – първия стълб на Общата селскостопанска политика. Ако се бавим с разплащанията към стопаните, няма да успеем да инвестираме този бюджет и то на фона на острата нужда от подпомагане на стопаните. Имаме още 33 млн. лв. в подкрепа на рибарския сектор и сектора за аквакултури.

– Колко пари се предвиждат по механизма за възстановяване от ковид пандемията и изобщо можем ли да се възползваме, защото ковид поотмина и по тази мярка ще се плаща още година?

– За следващата година по инструмента REACT-EU можем да получим 268 млн. лв. През септември Европейската комисия отпусна 107 млн. лв. на страната ни по същия инструмент. Чрез покриване на разходи за заплати този инструмент запазва хиляди работни места в страната и прави оцеляването на множество фирми една идея по-вероятно. Месец преди това, през август, Брюксел ни отпусна почти 900 млн. лв. по механизма SURE, за да запазим работни места и да осигурим на служителите някакъв изход от кризата. Имах честта да бъда докладчик и преговарящ на Европейския парламент по инструмента REACT-EU. Един от приоритетите ми беше със средства от новия инструмент да можем да покриваме вече извършени разходи по антикризисни мерки, считано от 1 февруари 2020 г. Надявам се да можем да се възползваме в пълен обем от тези средства, които иначе биха натоварили държавния бюджет до точката на пречупване.

– Европейският парламент гласува и прие позицията си за преговори за бюджета, а вие искахте над 50 млн. евро увеличение на средствата в 6 направления. Кои са?

– Десет минути преди полунощ в понеделник срещу вторник Европейският парламент и Съвета си стиснаха ръцете по бюджет 2023 на ЕС и така имаме завършек на процес, който тече от пролетта на тази година. Тогава планирах да подам изменения в ключови сфери – допълнителни средства за инфраструктура за цифрови услуги (Механизъм за свързване на Европа), подкрепа дейността на ключови европейски структури като Европейската прокуратура, ОЛАФ, Европейски фонд за отбрана (ЕФО), подкрепа за военна мобилност и Инструмента за финансово подпомагане за управлението на границите и за визите. Въпросните изменения внесох през септември, а вече се оказа, че 40 млн. евро чрез моите изменения са факт в европейския бюджет. Това е и български успех. Вече има повече средства за охрана на границите, военна мобилност, енергетика и Европейската прокуратура. Благодаря на колегите от преговорния екип на Европейския парламент, които подкрепиха моето искане за повече средства по тези приоритети.

 

 

– Като евродепутат какво мислите за скандала с „Юбер“. Оказва се, че компанията като част от лобирането си за развиване на бизнес е обещавала постове. Такъв е случаят с името на бившия нидерландски комисар Нели Круз.

– Смятам, че след тежките обвинения в зависимости и неправомерни подходи за лобизъм допълнително се засили недоверието на гражданите към европейските институции. Предстои разбира се изясняване на случая, след което ще разберем какви обвинения ще бъдат повдигнати и дали. Отговорните лица следва да отговарят на множащите се въпроси и да поемат отговорност без значение постовете, които са заемали или все още заемат. Липсата на яснота и мълчанието могат само да увеличат подозренията.

– Името на френския президент Макрон също се споменава, че той, но в качеството си на икономически министър на Франция, е лобирал за „Юбер“…

– Когато скандалът избухна, международни медии използваха много силни определения като „корупция“ и „предателство на президента Макрон към френската държава“. Смятам, че ако един лидер е злоупотребил с правомощията си било това в качеството си на министър или на президент и ако една компания е използвала нерегламентирани средства за да се пребори с конкуренцията (в случая с таксиметровия сектор), би следвало да понесе отговорност.

– У нас компанията не успя да пробие…

– Факт е, че „Юбер“ успява да навлезе на пазара в много държави, но в други не. Причините за това често са свързани с нелоялната конкуренция, плащането на данъци и лицензи. Без значение кое е името на компанията обаче, основно изискване към различните форми на мобилност е те да бъдат регламентирани и строго регулирани. Новите методи за транспорт имат нужда от адекватен контрол и рамка. Ковид кризата промени представите ни за пътуване и за мобилност като цяло, а нуждите на потребителите еволюираха. Променихме и начините си на работа и очаквано това доведе до нови и непознати предизвикателства. Дигитализацията се наложи като абсолютен приоритет за ЕС в сектори като транспорт и търговия. Важно е ЕС да разполага с рамка, която да регулира правата на хората, които работят през цифрови платформи, а днес те са над 28 милиона в ЕС.

– Къде се намираме по българския път към Шенген?

– Пътят ни е доста „трънлив“, образно казано. Вече десетилетие имаме техническа готовност, но решението за приемане в шенгенското пространство е единодушно в рамките на Съвета. Този тип решения са все по-малко предпочитани в Европейския съюз, защото превръщат определени теми в заложник. Същото е и с многогодишния бюджет – ветото на една държава блокира целия процес. Същото е и с решението Европейският парламент да заседава само на едно място. За да сложим край на подобни „заложнически“ кризи, трябва да променим основните правила на Съюза. А за последното няма единодушие. Подобен парадокс позволява на Холандия да упражнява правото си на блокиране и за това сме тук.

Отделно от Европейската комисия, неколкократно и Европейският парламент призова за приемането на държавата ни в Шенген. По време на бюджетните преговори обясних на колегите си от преговорния екип, че Шенген ще означава по-сигурни външни граници – повече сигурност за всички държави та чак до Швеция. Всички разбират това и именно разбирането им доведе до подкрепа за поисканите от мен допълнителни средства за охрана и управление на границата.

Източник: Факти.БГ

Още статии в тази категория