fbpx

Днес отбелязваме паметта на Найден Геров

Когато говорим за българската история, обичаме да споменаваме големите победи, военните триумфи и териториалните разширения.

Това, което обаче все по-често забравяме е, че българите са народ на духа.

Народ, който е приел, съхранил и разпространил славянската писменост. Народ, който не просто оцелява, а се възражда благодарение на писмената култура, която има. И за да отбележи този факт, всяка година, на 24 май по нов стил, и на на 11 май по стар, всички ние отбелязваме празника на светите братя Кирил и Методий.

Това обаче нямаше да е възможно без делото на един български просветител, който по време на Възраждането неуморно и всеотдайно се бори за образованието и самосъзнанието ни.

Неговото име е Найден Геров.

Той е роден на 23.02. 1823 година в Копривщица. Умира на 09.10.1900 година в Пловдив.

Животът му е посветен на просветата и макар да има различни виждания от това на революционерите ни и често да не е съгласен с тях – неговата битка се води на друг фронт, който е важна част от самоосъзнаването ни като народ.

Найден Геров е осмото от общо тринадесетте деца на килийния учител Геро Добрович-Мушек. Любопитна подробност е, че той е прототипа на Хаджи Генчо от „Българи от старо време“.

Найден Геров първоначално учи при баща си в килийното училище, разположено в дома на семейството. Скоро обаче, момчето е изпратено в гръцко училище в Пловдив.

Две години по-късно, когато е 13-годишен, Найден се връща в родната Копривщица, където по това време учител е Неофит Рилски. Именно той забелязва, че момчето е изключително будно и според него – трябва да получи образование на друго място.

Лично Неофит Рилски се свързва с Христо Стайкович – родолюбив българин от Копривщица, който живее в Одеса. Така за Найден Геров е издействана издръжка и той успява да завърши престижния Ришельовски лицей.

Геров се завръща в България със солидно образование през 1846 година, като той вече е попил от атмосферата в престижния лицей, но и престоя в чужбина. Именно там той среща други български интелектуалци и родолюбци, хора на речта като Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богров, които оставят несъмнена следа в младия Геров.

Обратно в родната Копривщица, той вижда широкоразпространеното схващане по онова време, че само образованието на гръцки език е достойно да се нарече просвета.

Геров изобщо не губи време, а се захваща с това, в което е най-добър, това, с което е израснал в дома на баща си – преподаването.

Отваря първото класно училище и създава първата в България учебна програма. Не след дълго методът му придобива популярност и в Копривщица се изпращат ученици от Плевен, Пловдив, Чирпан, Калофер…

Славата на учителя Найден Геров му печели покана да бъде директор на гимназия в Пловдив, в която да се преподава на български език. Това е инициатива на български интелектуалци, които искат да ограничат гръцкото влияние в града.

Датата, която Найден Геров ще запише в историята ни със златни букви е 11.05.1851 година.

По негова инициатива, на тази дата в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий. Така българите заявяват – и отстояват своята принадлежност и идентичност, които са поставени под изключителен натиск.

Няколко години по-късно, 11 май вече се отбелязва като празник на писмеността и културата в още български градове: Шумен, Лом, става дори и традиция за българите в Цариград.

Именно от тази инициатива на Найден Геров днес всички българи празнуваме заедно 24 май.

Един от най-значимите трудове на Найден Геров обаче е епохален речник, който той изгражда, събира, пише и редактира в продължение на 50 години.

Името на този епохален труд е „Речник на българский язик с тълкуване речити на български и руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров.“

Той събира над 70 000 думи, 5 000 части от народни песни, 16 000 пословици и поговорки и над 2000 български имена.

На 9 октомври, 1900 година, камбаните в Пловдив огласят града, за да отворят небето за Найден Геров, който си отива от този свят.

Неговата посветеност на българското образование и каузата на свободата ни продължават да живеят в един ден, в който всички ние излизаме и празнуваме писмеността и културата, на която сме носители.

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
x