Ден година храни или как може 3 месеца в годината да работиш на цените на западните здравни каси, а не на нашите, и то съвсем законно? Това се питат хилядите чужди туристи, на които им се налага да получават медицинска помощ в курортите по Черноморието срещу баснословни цени за родната действителност.

Още през 2011 г. публикувахме фрапиращи разкрития за цените на медицинските услуги в най-големия летен курортен комплекс у нас и за борбата на медицинските центрове за пациенти, особено с леки наранявания и диагнози. Само преди дни получихме и сигнал за немска туристка с разбит череп, а може би по-сериозна травма, над главата на която лекари се суетяха кой и къде да я откара за получаване на медицинска помощ.

Каква точно е схемата, разкри пред Флагман.бг отлично информиран източник, който следи отблизо ситуацията.

Една от причините е, че е задължителното условие туроператорите и хотелите да сключат договор с медицинските центрове и съответно да дадат на туристите телефони, на които да се обадят при инциденти и медицински проблеми. Чужденците се доверяват, тъй като са в чужда държава, не знаят езика и следват инструкциите, които получават от агентите си, но понякога това застрашава здравето им. Всичко това е законно, защото туристите доброволно подписват декларации, че не желаят да бъдат хоспитализирани и ще останат там, където ги насочат от туристическата агенция или хотела, в който пребивават.

Така се получава паяжината от обвързани страни, които имат интерес даден турист да посети точно определено медицинско заведение. Според официални данни 43 са медицинските центрове и ДКЦ-а в целия Бургаски регион, като 15 от тях са в Слънчев бряг, частни са и работят на 200-процентови обороти само през лесния/летния сезон.

От една страна може би е добре, че ги има, защото лятото в района от постоянно живеещи около 30 хиляди души стават над 500 хиляди заедно с туристите и държавната лечебна мрежа няма как да обхване всички пациенти. Но от друга – медицинската услуга се превръща в доходоносен бизнес за летния сезон и предизвиква борба за пациенти и свирепа конкуренция между частните клиники в комплекса.

Друг обезпокоителен факт е, че когато не е по договор със Здравната каса, центровете сами определят цените си, така е записано и в закона. Те са длъжни да ги оповестяват на видно място, ценоразписът да е един и същ за българи и чужденци и пациентът да е наясно с цените, преди да приеме да бъде лекуван. Контролът се извършва от Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и РЗИ, като предстои до дни да се публикуват цените за медицинските услуги в сайта на здравното министерство.

Абсурдът тук е, че западните застрахователи и здравни каси са съгласни на тези цени, защото са много по-ниски от техните. Те се радват винаги, ако е възможно проблемът на пациента да бъде решен в извънболничната помощ, защото за тях влезе ли в болница човекът, следва много скъпо лечение. Затова най-често туристите с по-леки наранявания и заболявания се съгласяват на 3 дни вливки, смяна на превръзки и т. н., а лечението им излиза между 1500 – 2000 евро, които застрахователят плаща без проблеми и дори е щастлив, защото счита това за много ниска цена на здравна услуга.

Но за да се случат нещата, от които се възмущаваме, и туристите да бъдат оплетени в този омагьосан, но законен кръг, трябва да има терен за това. Те не могат да станат на фона на съпротивата на онези, които ги ползват и са съгласни. Това е в резултат на разликата, която съществува в стандарта, доходите, БВП, процентът, който се отделя за здравеопазване… Парите, които в България отделяме, не са малко, но западните държави дават много повече, защото могат да си го позволят.

Налазен ли е Слънчев бряг от мафия в бели престилки и дори да е законно, морално ли е за хора, положили Хипократовата клетва, подобно отношение към пациентите, оставяме читателите да преценят сами…