fbpx

Да сме живи и здрави, че да можем да плащаме!

175

След лекцията си на тема „България, Балканите, Европа и светът“ премиерът Бойко Борисов написа в Златната книга на УНСС важно икономическо послание. „Да сме живи и здрави!“, гласеше то, а когато видимо развълнуваният ректор проф. Стати Статев го прочете пред събралите се преподаватели и студенти, избухнаха възторжени ръкопляскания. И наистина, има ли нещо по-съществено от това да сме живи и здрави, щом останалото все някак ще се нареди?

Е, потвърждението малко закъсня, но все пак дойде под формата на отпуснатите 7.5 млн. лв. допълнително за изграждането на нов учебен корпус. Решението беше взето (едно)лично от премиера, след като от УНСС проплакаха, че в противен случай сметките на Университета за национално и световно стопанство (!?) ще бъдат запорирани. „Не един, не двайсет обекта съм довършвал“, смръщи се Борисов и обеща спешно да преведе парите, на които е свикнал да гледа като на негови си. А тъй като скоро висшето учебно заведение ще чества 100-годишнината си, много е вероятно по този повод да му бъде връчено и почетното звание на най-големия икономически (!?) университет в България. Представен на онази лекция през 2017 г. като доктор по психология, понеже навремето е защитил дисертацията „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар”, дори няма нищо по-логично премиерът да добави и едно „хонорис кауза“. Тоест „по заслуги“, каквито безспорно има благодарение на данъкоплатците, пък те да са живи и здрави, та да продължават да радват всяка закъсала институция и всяко обрулено предприятие на абсурдната ни държава, пише Любослава Русева за Редута.

Впрочем паралелно с този до болка познат сюжет се разви и друг, по ирония пак свързан с УНСС. Сдружение на майките срещу насилието поиска прекратяване на срамната рентиерска дейност на ректорите на държавни университети в Студентски град, където има над 200 заведения. От тях 44 са дадени под наем за нощни клубове, като рекордьор в рентиерството е тъкмо иконимичестият вуз. „Най-фрапиращият случай е с бившия Студентски стол № 33, който с благословията на ректора на УНСС е даден за лъскава чалготека“, а от това излиза, че за да си докарват ректорите като проф. Стати Статев стабилни приходи от наеми, имоти за учебно-образователна дейност се отдават за кръчми и барове. В същото време се строи нов учебен корпус, но парите явно не отиват за довършването му, а някъде другаде – красноречиво доказателство най-малкото за некадърност да бъдат управлявани. От икономисти, забележете, при това хабилитирани, което навежда на мисълта, че те за нищо не стават и енергично трябва да преустановят преподавателските си занимания. Ако пък говорим за обратното, т.е. че са намерили чуден начин да източват държавата, симулирайки образователна дейност за целите на собственото си обогатяване, значи същата тази държава следва да ги плесне през ръцете и да им поиска сметка. Нещо, което очевидно няма как да стане при наличието на поласкан от академичните почести премиер, а с такива ръководството на УНСС съвсем умишлено си е постлало. И без да са доктори по психология, там отдавна са намерили цаката на нарциса Борисов, а той отдавна е намерил цаката как да управлява личния си дневен ред с обществен ресурс, тъй че се е получил идеален синхрон.

За подобно откритие, между другото, американският икономист Ричард Талер беше удостоен с Hoбeлoвaтa нaгpaдa зa иĸoнoмиĸa зa 2017 г. Стигайки до извода, че „пocлeдицитe oт oгpaничeнaтa paциoнaлнocт, coциaлнитe пpeдпoчитaния и липcaтa нa caмoĸoнтpoл cиcтeмaтичнo зacягaт индивидyaлнитe peшeния, ĸaĸтo и peзyлтaтитe oт пaзapa“, той всъщност изгpaди мocт мeждy иĸoнoмичecĸия и пcиxoлoгичecĸия aнaлиз. Въпрос на време е, следователно, Борисов да бъде изстрелян към висините на Нобел като живото доказателство как под вещото му ръководство държава с твърде лоши икономически показатели все още успява да мърда. То тайната за нас не е никаква тайна, но на онези светила от Стокхолм ще им бъде интересно по какъв хитроумен начин едни данъкоплатци оцеляват въпреки невежеството и безспирното им ограбване, винаги на ръба на фалита. И ще ръкопляскат, дума да няма, а ние да сме живи и здрави – все някога лауреатът и нас ще ни довърши…

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...