Изминаха 24 часа, откакто лежа в болничното легло, напразно очаквайки твоето признание.

Всъщност бях повече от уверена, че такова няма да последва. Ти не изпитваш нужда да си признаеш истината и да успокоиш съвестта си, защото отдавна нямаш съвест. И двамата знаем, че очакваш смъртта ми с нетърпение.

Приятелите ми помогнаха да напиша завещанието си. Оставям ти къщата си, но парите ми няма да получиш. Реших, че ще помогна на всички онези, които бяха до мен в последните ми часове и ще даря част от парите на тях и техните деца. Останалите ще отидат в местния хоспис.

Ти ме държеше за ръката, а аз от нерви се завих през глава с одеялото, докато обсъждах организацията на погребението ми с теб. Уверена съм, че ще изпълниш всичко дума по дума. Ти ми обеща, и аз знам, че ще изпълниш последната ми воля.

Може би желанието ми не е съвсем нормално, но искам хората дълго да помнят последния ми път към вечния ми дом. Дадох ти много време, за да си признаеш онова, което толкова старателно криеше от мен.

Нямам сили да те попитам право в очите за изневярата ти, но тя е изписана на челото ти. Знам, ще отречеш всичко. Предполагам, че се страхуваш да не ме нараниш. Напразно! Аз вече знам какво е да те наранят. Преживях болката преди години, когато разбрах, че бившият ми съпруг ми изневерява с моята най-добра приятелка.

Мислех, че и ти като мен търсиш спокойствие и истинска любов, но се оказа, че греша. Когато влезе в живота ми, тялото ми вече не ми принадлежеше. Не ми беше лесно да ти призная, че сексът вече не ме привлича по начина, по който ме привличаше преди.

Известно време ти беше трудно да приемеш истината, но после сам реши, че любовта ми ти е достатъчна. Ти беше с мен през цялото време на лечението ми.

Придружаваше ме на всички консултации, подкрепяше ме психически и физически. Вниманието ти, нежността ти, ме накараха да мисля, че все пак между нас има специална връзка.

А после научих, че в живота ти има друга жена. Не излезе толкова умен, за колкото се смяташе. Убедена съм, че тя не знае за моето съществуване. Никога не се осмелих да те упрекна, защото ти ми помагаше в тези толкова трудни времена.

Благодарна съм ти за годините, които ми дари, за добротата, за смелостта да бъдеш с мен до последния ми дъх. Ти направи всичко възможно, за да изкупиш греховете си. Не мога да отрека, че животът ми с теб беше щастлив. Двамата обиколихме места, които никога не съм очаквала да видя.

Но има едно “но”. Обичам те, но ти забранявам да ми казваш същото в замяна. Защото знам, че никога не си ме обичал! Впрочем както и нея! Ти се подигра и с двете ни. Използваше ни.

Знам, че връзката ви няма да продължи още дълго – дребната ти съвест все някой ден ще проговори. И ако ти и любовницата ти бъдете нещастни, аз ще съм щастлива. Това е, което и двамата заслужавате.

Източник: lichna-drama.com