Еднопосочен билет…тази посока преди година избрах и аз. Отведе ме в Испания. Много слънчева и приветлива страна, но тук никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с хляб и сол.

Дипломите мили приятели си оставете вкъщи. Е, аз си ги взех, но единственото, за което ми служат сега, е да си припомням, че някога имах други планове… съвсем други.

Тукашните сеньори търсят друго, здрав гръб, силни ръце и пъргави крака. А на вас ви трябват здрави нерви и желязна психика. Ако се подготвите за авантюрата, може и да успеете.

Аз имах два избора, externa (дневна прислужница) и interna (денонощна прислужница). Ние, българките, обаче сме внимателни и любезни, но не и сервилни. Имаме друг манталитет, различен от този на робинята Изаура.

Затова ни боли. Затова е трудно.

Ще ви се наложи да свикнете да сте обект на постоянно наблюдение. Ще ви тестват за крадла, ще ви изучават как се движите, как се обличате, как плачете.

Тук никой не го е грижа за културното, образователното и интелектуално ви ниво. От вас се очаква да сте просто „тежък случай“.

А знаете ли какво щастие е когато стиснете първата си заплата?! Тя е двойно повече от българската, но и трудът, нервите и унижението са в пъти повече.

Затова си помислете дали цената си струва.

За мен вече е късно, имам твърде много тук, но платих скъпо. Сега като се замисля, се чудя: нима животът ми наистина струва колкото един нов телевизор или хладилник?

Един последен съвет от мен – ако си купувате билет за чужбина, то нека да е двупосочен. Защото народът го е казал най-добре: „Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва този „гьол“!

Източник: Bulgaros.ovh