Безпристрастни! Стилни! Европейски!

Защо външният дълг се топи?

Секторът на услугите осигурява сериозен положителен търговски баланс

В края на септември беше публикувана редовната статистика за външния дълг към месец юли 2017 г. Брутният външен дълг продължава да намалява и достигна 33.1 милиарда евро, което е 66% от брутния вътрешен продукт на страната – това е най-ниският дял от БВП от 12 години насам. В същото време, брутните външни активи са 33.5 милиарда евро, което е съвсем близо до абсолютния рекорд, поставен преди няколко месеца.

Но най-интересното е друго – нетен външен дълг няма (всъщност, той е дори леко отрицателен). Това означава, че страната разполага с повече валутни резерви отколкото са външните дългове на държавата, банките и фирмите. За страни като Германия такова състояние може да е нормално, но за България е безпрецедентно.

Дълго време външният дълг и валутните резерви са сред най-големите проблеми на страната. В края на комунизма, през 80-те години на ХХ век външният дълг се увеличава значително, но не се увеличават валутните приходи, а валутните резерви се стопяват. Страната няма валута и не може да си плаща външните дългове. Закономерно, през 1990-та година българската държава обяви мораториум по външния дълг, или с други думи фалит. След години този дълг беше предоговорен с Парижкия и Лондонския клуб, но въпреки това към 1996 г. валутните резерви отново са заплашително ниски и страната мина през огромна девалвация и хиперинфлация.

Много се промени от тогава. Преди 20 години валутният борд направи лева конвертируем и осигури пълно валутно покритие на местната валута. Външният дълг през 80-те и 90-те години беше почти изцяло държавен – докато сега той е преобладаващо в частния сектор. В допълнение на това, България постепенно стана експортна икономика – и то насочена към платежоспособните европейски пазари. Парадоксално, но този процес беше подпомогнат от глобалната финансова криза, която спря лесния достъп до финансиране и принуди бизнеса да се ориентира навън.

В последно време европейската икономика се възстановява много бързо – дори по-бързо от САЩ! В тези благоприятни външни условия българският експорт на стоки расте много бързо и през 2016 г. достигна 23 милиарда евро. Никога в историята не сме имали такъв голям износ, а той продължава да се увеличава и към днешна дата, така че очакваме нов рекорд в края на настоящата година.

Освен износ на стоки, отлично се развиват и няколко експортни сектора в сферата на услугите. Чужди туристи осигуряват над 3 милиарда евро годишни приходи, международният ни транспорт е все по-конкурентен с 1.7 милиарда евро принос, а още над 2 милиарда евро носят секторът на информационните технологии и аутсорсингът на бизнес услуги. Българите също пътуват все повече в чужбина, а се внасят и чужди услуги, но въпреки това, като цяло секторът на услугите осигурява сериозен положителен търговски баланс.

През 2016 г. близо два и половина милиарда евро постъпиха в страната по линия на еврофондове и еврофинансиране. Това е близо 4-5 пъти повече от българската вноска в общия бюджет на Европейския съюз, т.е. еврофинансирането също осигурява нетен приток на ресурси към България. Българите, които работят в чужбина, постоянно или временно, също имат сериозен принос – в размер на около милиард и половина евро годишно.

Така, през 2016 година тихомълком беше поставен един рекорд в платежния баланс – 3.6 милиарда евро излишък по текущата и капиталовата сметка. Българската икономика заработва повече чужда валута, отколкото е необходима за внос и плащания към чужбина. Разбира се, това позволява да се увеличават валутните резерви и да се намаляват дълговете. Което и се случва вече няколко години, продължава и през 2017 г.

Има няколко макроикономически фактора, които предопределят засилването на външната финансова позиция на страната. Икономическият растеж се ускори в последно време, както в ЕС, така и в България. В същото време, банковото кредитиране постепенно се възстановява, но за сметка на местни спестявания. Има достатъчно местен ресурс, с който да се финансират инвестициите, което намалява зависимостта от чужди източници.

Не на последно място, лихвените нива в страната са изключително ниски, което променя и избора между местно и чуждо финансиране. Досега винаги финансирането от чужбина е било много по-евтино – но в момента и на местния пазар има възможности за евтин ресурс. В последно време дори някои чуждестранни фирми заемат финансов ресурс от банковата система в България вместо да търсят в чужбина.

Ниските лихви оказват положителен ефект и върху тежестта на обслужването на държавния дълг. Само преди 5 години за лихви по външния дълг се плащаха 650 милиона евро годишно – а миналата година разходът е паднал почти наполовина. Като дял от БВП разходите за лихви по външния дълг са едва 0.8% през 2016 г., а тази година спадът продължава. Дългът не само е по-нисък, но разходите по неговото обслужване са незначителни.

Държавният бюджет също подпомага намалението на нетния външен дълг. Директната намеса са изплатените през юли 2017 г. близо един милиард евро международни облигации, което намали външния дълг. Индиректно държавата помогна и на Националната електрическа компания с около 600 милиона евро, с които бяха изплатени задължения по арбитража за АЕЦ „Белене“.

Миналата година държавният бюджет завърши без дефицит за първи път от 2008 г., което не само заздравява макрофундамента на икономиката, но и премахва нуждата от нови външни дългове. Енергетиката – сектор с хронични дефицити, финансирани с големи външни дългове – също успя да премахне дефицита и вече не трупа нови задължения, макар че старите все още не са сериозно намалени.

Нетният външен дълг е нулиран, външната стабилност е заздравена – това е добре само по себе си, намалява рисковете и подкрепя стабилността. Обаче може да се направи и нещо повече, за да се извлекат повече дългосрочни ползи от настоящата ситуация. След края на мъчителната глобална и европейска криза е време да си поставим по-амбициозни цели.

Един от ефектите на глобалната криза беше намалението на кредитния рейтинг на страната, а преди няколко години влязохме и в най-негативната група в европейската процедура по макроикономически дисбаланси. И двете влияят негативно на инвестиционната среда, както и на рисковите премии за страната. Сега с тази заздравена външна, дългова и бюджетна позиция е благоприятна ситуация да се преборим за подобрение и по двете направления. А защо не и нещо повече – например влизане в Шенген или чакалнята на еврозоната? Някой ще каже, че не е възможно. Но и нулевият нетен външен дълг звучеше невъзможно само преди няколко години, а сега е факт.

Източник: trud.bg

 

Close