Безпристрастни! Стилни! Европейски!

Защо Европа се стреми да се превърне в дигитален полицай на света

Когато хората започнаха да сърфират в мрежата преди около 30 години, животът беше много прост. Наистина бяха необходими минути, ако не и повече време, за да влезете в интернет, но веднъж свързани, нямаше особени ограничения какво можете да правите.

През 2017 г. светът е много различно място. „Великата защитна китайска стена“ блокира множество дигитални услуги. Политици от Бразилия до Бангладеш се опитват да ограничат дейностите на някои от най-големите технологични компании. И все повече законодатели в други части на света също разширяват офлайн законите в онлайн света.

В центъра на глобалните търкания между технологиите и политиката се намира Европа, чиито политици се стремят да се превърнат във фактическите глобални арбитри за това как компаниите, а в някои случаи и техните потребители, се държат онлайн, пише Politico. 

Това е амбициозна задача с много поддръжници в Европа и в други части на света, които се надяват да върнат на земята технологичните гиганти, повечето от които се намират в Силициевата долина. Но агресивният стремеж на Европа да контролира дигиталния свят има и някои сериозни недостатъци.

При всеки опит да ограничат дейността на Google или Facebook политиците на Стария континент могат да стимулират усилията на по-репресивните режими в света да затегнат контрола си върху случващото се в интернет.

А ако все повече страни наложат собствените си правила в мрежата, надпреварата за дефинирането на дигиталния свят в крайна сметка може да сведе глобалното естество на онлайн живота ни в балканизирана версия на интернет.

Европейските политици със сигурност не се надяват точно на това, но то е рязко напомняне за закона на нежеланите последици. „Европа трябва да задава глобалните стандарти“, каза Вера Юрова, еврокомисар по правосъдие, потребители и равенство на половете, която ще бъде във Вашингтон идния месец, за да обсъди как САЩ могат да са в крак с европейските правила за дигитална тайна, които вече са сред най-строгите в света.

Амбицията на Европа да стане дигиталният полицай на света може да звучи изненадващо за хората, които гледат с насмешка на неспособността на Стария континент да е в крак със САЩ и Китай в бълването на технологични гиганти – от Google и Amazon до Alibaba и Tencent. 

Това обаче не спря законодателите в Европа да търсят начини да изнесат нарастващия списък от дигитални правила на блока отвъд границите си, като целят да разширят практическия си подход към технологиите до всички четири краища на света (с едно значително изключение – Китай).

Бойните линии вече са очертани, потенциално създавайки пукнатини в дигиталния свят на фона на съперничеството между страните да контролират компании, като Facebook, Amazon и Uber. 

Европейските политици вече разширяват дигиталните правила за неприкосновеност на данните и контролират какво може да бъде публикувано онлайн. Някои от тях открито се противопоставят на доминацията на най-добрите и най-блестящите от Силициевата долина.

През юни Брюксел наложи рекордна глоба от 2.4 млрд. евро на Google заради нарушаване на антитръстовите правила на Стария континент и води две отделни разследвания заради предполагаемата злоупотреба на технологичния гигант с доминираща позиция. Компанията отрича да е извършила нарушения. 

Европейските власти дори питат къде технологичните компании плащат данъците си на фона на рекордните приходи от все по-нарастващите им глобални империи. Миналата година Европейската комисия нареди на Apple да плати дължими данъци за 13 милиарда евро на Ирландия. Компанията и ирландското правителство обжалват.

И двете разследвания вероятно ще намерят място на страниците на европейските ежедневници тази есен. Google трябва да се съобрази с исканията на ЕС да отвори някои от услугите си за търсене до края на септември и съдиите могат да започнат да разглеждат обжалването срещу космическата глоба, наложена на Apple.

В центъра на регулаторния плам на Европа е фундаментално различната роля на правителствата в живота на хората, в сравнение със САЩ, където все още се намират най-големите технологични компании в западния свят.

Американските политици често дават на дигиталните гиганти сравнително свободно господство при търсенията, публикациите в социалните мрежи и електронната търговия. За сметка на това политиците в Европа, които в момента са незначителни играчи в свят, доминиран от тези технологични гиганти, не желаят да позволят на малък брой компании да доминират големи области от нашия ежедневен дигитален живот.

Политиците в Европа се пробудиха за факта, че сега хората взаимодействат по-редовно и често са по-привлечени от дигитални услуги, като Twitter и Uber, отколкото от избраните от тях управници. И започнаха да предприемат действия.

„Подобна битка беше неизбежна. Интернет не е създаден по националните граници“, казва Джими Уейлс, основател на Wikipedia и привърженик на ограниченото наблюдение на мрежата.

Много американски политици и ръководители гледат на европейската сдържаност към тези технологични компании като на чиста завист. Според тях Старият континент не може да навакса изоставането си. И при липсата на много други опции, политиците в Европа развиват с пълна сила антиамериканската си реторика.

Спорът е бизсмислен

Усилията на Европа да ограничи дигиталния свят са част от дългогодишна традиция на правителствата на Стария континент да възприемат по-бащинска (някои биха я определили като свръхинтервенционистка) позиция спрямо живота на гражданите си, в сравнение със САЩ.

Политиците отвъд океана позволяват с готовност на новите технологии да спринтират напред, докато регулациите не успяват да наваксат изоставането. Европейците като цяло се тревожат повече и по-бързо поставиха под съмнение последиците от бързите промени върху обществото и имат по-голямо желание да ударят спирачките, когато дигиталният напредък промени статуквото.

Това е конфликт, който ще ескалира, едва когато дигиталният свят стане център на нарастващ брой индустрии и части от обществото. „Дигиталните платформи стават все по-важни в публичното говорене. Някой трябва да създаде правилата“, казва Щефан Нюман, директор на берлинския институт Stiftung Neue Verantwortung, съсредоточен върху дигитални проблеми.

Подходът на Европа не е лишен от рискове и от критики. Дигиталният свят сега вероятно е толкова неразделна част от живота на повечето хора, че глобалните стандарти са неизбежни. Но от Европа зависи да създаде правилата по пътя, ако въобще това е възможно.

Политиците в региона може да искат да диктуват какво трябва и какво не трябва да бъде разрешено да се случва онлайн. Но тази позиция само ще затрудни противопоставянето, когато авторитарните режими в Китай и Русия налагат собствената си ограничена версия на интернет в чужбина, особено в развиващите се страни, чието население сега започва да се свързва с интернет.

Но засега много други страни следват примера на Европа, отчасти заради липсата на лидерство по подобни теми от страна на САЩ. Антитръстови разследвания, сходни с тези в ЕС, започнаха в Индия, властите в Бразилия опитаха да влязат в криптирани съобщения в WhatsApp, а страни от Колумбия до Южна Африка възприеха почти буквално строгите правила на Европа за неприкосновеност на данните.

Съществува опасност обаче Европа да не успее да изнесе правилата си, а само интервенционисткия си подход. Ако държавите или регионите започнат да определят различни онлайн закони, до голяма степен единният дигитален свят, на който разчитаме, може бързо да се превърне в „сплинтернет“, при който конкуриращи се страни се стремят да наложат потенциално противоречиви закони, които биха раздробили онлайн света.

Трудно е да си представим как този сценарий ще помогне на някого, а вече започваме да наблюдаваме тази дигитална балканизация.

Close