fbpx

Владислав Горанов: Приемането на еврото ще вдигне цените под 1%

726

Въвеждането на еврото в България ще доведе до вдигане на цените с под 1%. Това се казва в отговор на финансовия министър Владислав Горанов на питане на депутатката от ГЕРБ Евгения Ангелова, пише 24 часа.

“В страните, които са се присъединили в последните години, или изобщо не се отчита увеличение на инфлацията от приемане на еврото, или инфлационният ефект е минимален и не надхвърля 0,3%, като основен принос за подобно увеличение идва от закръгляването на цените от продавачите. Дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под 1%”, посочва Горанов.

Той допълва, че повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги (заведения, битови услуги и други), което съответно означава, че домакинствата и хората, които ползват тези услуги, в по-голяма степен могат да почувстват индивидуално инфлацията в по-голям размер.

Министърът казва още, че естествените процеси за увеличение на благосъстоянието и доходите в икономиката неминуемо ще водят до увеличение и на цените. “Когато един работник в хлебопекарна получава не 300 лв., каквато беше минималната заплата в края на 2014 г., а получава 560 лв. – нормално е тези по-високи трудови разходи да бъдат пренесени в цената на крайния продукт и респективно да бъдат отнесени по цялата верига на себестойност. Така че колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените”, посочва Горанов.

В отговора си той казва, че приемането на еврото не е едностранно желание на България, а задължение по договора за присъединяване към ЕИС, но няма конкретна дата кога да стане това.

Влизането във валутния механизъм било политическо решение и зависело от склонността на държавите членки за разширяване на еврозоната. България вече повече от 20 г. била в режим на постоянна готовност - с въвеждането на режима на паричен съвет и фиксирането на курс на лева към еврото, с което икономиката ни приемала в голяма степен политиката на ЕЦБ, както и ефектите – позитивни и негативни, от участието на България в бъдещо членство в еврозоната.

За да станела част от еврозоната, страната ни трябва да покрие определени критерии. От гледна точка на степента на готовността ни за присъединяване към еврозоната България покривала 4 от 5-те технически критерия - инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг и дългосрочен лихвен процент.

С присъединяването ни към валутния механизъм ERM (чакалнята на еврото - бел. ред.) ІІ ще изпълним и петия критерий, който за България, имайки предвид механизма на функциониране на фиксиран валутен курс спрямо еврото, е по-скоро възприет като формален, посочва Горанов. Правителството и БНБ изразявали своята ангажираност до приемането на страната в еврозоната режимът на фиксиран курс да не бъде променян и влизането на България в еврозоната да стане с курс 1,95583 лв. за евро.

Финансовият министър казва още, че българската икономика е по-конкурентоспособна след влизането си в ЕС и по-интегрирана към единния европейски пазар. Също така имало дългосрочен процес на догонване на доходите на глава от населението към средното ниво за ЕС заради по-високите темпове на нарастване на производителността в България спрямо средното за ЕС.

Паричните преводи и компенсации с източник ЕС съставлявали над 2 % от БВП, което било индикатор, че голям брой българи работят в държавите от ЕС.

Очакванията са, че въвеждането на еврото щяло да доведе да повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

Още статии в тази категория