Фахрета Яхич станала Брена много преди светът да я познава като певица, пише скопският вестник “Вечер”.

Този прякор тя получила още през 1975 г., по време на баскетболен мач, в който тя играела.

“По онова време тренирах активно баскетбол. На терена случайно ми излезе и прякорът Брена. Даде ми го тогавашният треньор Влада Байер. Докато стрелях към коша, той ми викна: “Хайде сега, Брено!” В Босна това беше синоним за хубаво момиче.

По-късно обаче осъзнах, че не съм достатъчно талантлива за баскетболистка и винаги ще има по-добри от мен, които няма как да настигна. Когато по-късно Саша Попович ме пита имам ли прякор, се сетих за този случай и така ми остана Брена.”

Под това име Фахрета започнала да пее още докато била гимназистка. Милован Илич Минимакс се погрижил през 1981 г. да добави към “Брена” и “Лепа”, вероятно, защото не знаел, че само по себе си “Брена” означава “хубаво момиче”. Така се получила и тавтологията: “Хубава, хубава девойка” — Лепа Брена.

Може би заради това певицата често споделя в интервюта, че не харесва сценичното си име и винаги е искала да бъде София или Клаудия.

“Ако знаех, че ще стана толкова известна, никога нямаше да издавам този си прякор,” казва тя.