В големите държави по света темата за имиграцията е горещ въпрос в последно време. Сред тези държави САЩ имат най-голям брой имигранти в абсолютни цифри.

Според последния доклад на Икономическия и социален съвет на ООН за 2015 г., в САЩ има 46.6 милиона имигранти, което се равнява на 14.5% от населението.

На второ място е Германия с 12 милиона имигранти, или 19.9% от населението, следвана от Русия с 11.6 милиона имигранти, или 8.1% от населението. Като процент от населението обаче има три държави, в които имигрантите са много повече от собствените им граждани.

В Обединените арабски емирства (ОАЕ) 88.4% от населението е съставено от имигранти. Това означава, че 8.09 милиона души от 9.1-милионното население на страната са чужденци. Следват Катар със 75.5% имигранти и Кувейт със 73.6%.

Тези три богати на петрол държави са се превърнали в последните десет години в основната дестинация за мигрантите, които търсят временни възможности за работа и по-висок стандарт на живот.

Кои са тези имигранти и какво е да живееш в държава, в която мнозинството от населението са чужденци?

„В целия Персийски залив, и по-специално в тези три държави, има възможности за работа главно в областта на строителството, производството, петролната индустрия и домакинската работа“, казва Жана Баталова, анализатор в Института по миграционни политики във Вашингтон.

„Поради това държавите в региона са много популярни за работниците, които не могат да намерят работа в собствената си страна“, допълва тя. Мнозинството от чужденците идват от държави от Югоизточна Азия, обяснява анализаторът. Това са предимно Индия, Пакистан и Бангладеш, но има и имигранти от Малайзия, Индонезия и Филипините.

Тези служители, които идват в Персийския залив, заемат неквалифицирани работни места. Мнозинството от имигрантите от Индия и Пакистан са мъже, заети в строителството и промишлеността. Но има и жени, особено от Бангладеш, Индонезия и Филипините, които стават домашни помощници или работят в сектора на продажбите на дребно.

Програми

Но богатите на петрол държави привличат и голям брой специалисти от западните страни, особено в петролния и газовия сектор, образованието, финансите и инвестициите.

„В последните десет години ОАЕ, Катар и Саудитска Арабия положиха много усилия за развитието на високите си технологии и университетското си образование. Построени бяха университети, които предлагат много атрактивни пакети за преподаватели и студенти от цял свят, но главно от Австралия, САЩ и Великобритания, за да работят в тези специализирани индустрии“, отбелязва Баталова.

Така тези държави стават силно зависими от чуждестранната работна ръка за икономическия си растеж и високия си стандарт на живот. Поради това бяха въведени програми за временна заетост, които позволяват както на гражданите, така и на компаниите да наемат чуждестранни служители.

„С тези програми за наемане на чуждестранни работници държавите могат бързо да отварят или затварят вратите си, в зависимост от ситуацията“, казва Баталова. Например заради кризата с цените на петрола в последните години бяха замразени строителни проекти, а потокът от туристи намаля, поради което тези сектори изискваха по-малък брой служители. Така че притокът на имигранти в региона е на приливи и отливи, в зависимост от търсенето на работна ръка в страната.

Злоупотреби

Появиха се и критики за вратички както в програмите за наемане на служители, така и в прилагането им, които могат да доведат до злоупотреби с човешки и трудови права. Например, в последните години станаха известни случаи на домашни помощници, които са подложени на злоупотреби от страна на работодателите им.

Има и случаи на работодатели, които задържат паспортите на служителите си. „Бяха приети закони, които забраняват тази практика, а също така бяха въведени мерки за защита на служителите. Осъществиха се промени и подобрения в програмите след натиск както от страна на международни организации, така и от страна на правителствата, които изпращаха гражданите си в страните от Персийския залив. Но системата не функционира по съвършен начин и има още много какво да се направи“, казва анализаторът.

Растеж

Очаква се идните десетилетия притокът от имигранти в персийските страни да расте. Поради това тези държави полагат усилия да постигнат равновесие между нуждите от работна ръка на пазара и наемането на местни служители.

„Те опитват да намалят зависимостта си от чуждестранна работна ръка и да увеличат наемането на местни граждани“, казва Баталова. ОАЕ, например, въведе пакет от стимули за компаниите, които наемат местни хора в замяна на преференциално третиране. Някои компании вече изискват наемането на определен брой местни служители.

„Една от основните причини за промяната е нарастването на безработицата в тези страни, особено сред най-младите, много от които с високо образование. Но трудовият пазар не е организиран за тях. Поради това правителствата мислят как да привлекат тази местна работна сила и да разнообразят икономиката, за да създадат възможности за високо специализираната работна ръка“, отбелязва Баталова.

Без интеграция

За момента условията за чуждестранните служители, както квалифицирани, така и неквалифицирани, са такива, че съществува разделение между тях и местното общество. „Това означава, че от практическа гледна точка чужденците живеят често в инсталациите, в които работят, далеч от погледа на местните граждани“, обяснява Баталова.

„Това са временни условия, чужденците нямат право да се установяват за постоянно. Те могат да останат в страната максимум за едва-две години и ако правителството трябва да ги върне в родината им, може да им отнеме визата всеки момент“, допълва тя.

„В много случаи има закони, които забраняват на чужденците да сключват брак с местни граждани. Идеята е, че са в страната временно и не се очаква да се интегрират, нито да станат част от обществото“, отбелязва анализаторът.