Знаете ли коя част от месеца ми е най-любима? Краят. Защото тогава отварям кино афишите и с ентусиазъм на малко дете подскачам на място от нетърпение да видя какво точно са ни подготвили кината за следващия месец. Та идва юли, отварям кино афиша и какво да видя?!

Купчина треторазрядни продукции с претенции за величие. И то дори не е голяма купчина. Купчинката е обидно малка и мирише. Сами си направете асоциациите.

Рецептата е до болка позната: Набързо скалъпен, банален сценарий + подобаващо количество специални ефекти и една-две (позалязващи) холивудски звезди, които да привлекат все пак хора към киносалоните.Понеже не можете да ме видите ви казвам: В момента гледам безкрайно тъпо. В очите ми, като на електронно информационно табло, се чете единствено „WTF?!“. Можеш да го видиш от самолет направо. Мозъкът ми е изтръпнал, а разочарованието ми роди списъка с „ТОП 5: Филми, които да не гледаш…“ този месец и за разлика от обикновено ще изсипе около три тона сол по адрес на 5 премиери, които Холивуд се опитва да ни натика в лицето безпардонно.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Опасни дози сарказъм, леко подправени с щипка хейт на хоризонта!

Отвличане/Kidnap

Имало едно време един сценарий. Този сценарий бил със звучното заглавие „Твърде лично“. Един ден „Твърде лично“ получил криза на идентичността. Разнообразието от новопоявили се полове го накарало да се замисли какъв е всъщност – драма, екшън, чик-флик, трилър… И тогава видял Анджелина Джоли и си казал: „А! Ето един добър модел за подражание“. И ето как на бял свят се пръкнал сценарият на „Отвличане“.

В един хубав слънчев ден Карла (Хали Бери) решава да изведе сина си Франк в парка. Но в един момент този парк от възможно най-идеалистичното място на света се превръща в най-големия ѝ кошмар. Напълно неочаквано, нали? Сигурна съм, че не можете да се сетите какво ще се случи нататък. Да, точно така, синът ѝ е отвлечен пред очите ѝ и натикан в кола от двама лоши, лоши чичковци. Естествено колата няма регистрационни номера, тя изгубва телефона си и няма друг избор освен да се превърне в Супер мама и да тръгне сама да се справя със ситуацията. То не са тичания след коли, то не са преследвания с коли, то не са истерични женски крясъци и големи жертви от страна на майката в името на отрочето ѝ.

Бракосъчетанието между Многострадалната Геновева, Майка Тереза, „Бързи и яростни“ и „Твърде лично“ е меко казано уродлива. И като към цялата „каракатица“ прибавим Хали Бери в главната роля се получава една истинска манджа с грозде. От онези, калните. В които слагахме всичко, до което се докопаме. На някой май не му се е занимавало да пише.

• Премиерата на „Отвличане“ е на 4 август.
• Занимание, с което би си оползотворила по-добре времето си, отколкото да го гледаш? Пиене на чаша студена вода на балона в съзерцание на градинката зад блока.

Бари Сийл: Наркотрафикантът/ American made

Харесвам Том Круз. Харесвам Том Круз и то много. Той е актьорът, който изгради представите ми за мъжка красота още в ранна детска възраст. И тези идеали си останаха валидни и до ден днешен. Спомняте ли си „Топ Гън“? За това говоря. Тъмна коса, светли очи, чаровна усмивка, авиаторски очила… Красота! Невероятен е в екшъните. Пословичен е с това, че изпълнява каскадите си сам. А всички знаем, че това е не лека работа.

Но който му е казал, че е добра идея да се прави на комедиант в екшън филмите си много го е излъгал. Докато гледах „Мумията“ имах чувството, че гледам 80-годишна жена с мини пола, три тона грим, дъвчеща дъвка и завършваща всяко изречение с „брат“… И понеже един провал не му бе достатъчен, той реши, че трябва да направи втори опит да достигне нови територии в актьорските низини. Enter „Бари Сийл: Наркотрафикантът“.

В резюме сюжетът е следният: Бари Стийл е пилот, чийто живот е абсолютно средностатистически  – сигурна работа в гражданската авиация, жена, деца и така нататък. Но в един момент с него се свързва Монти Шафър с предложение, на което не може да откаже. Той ще извършва разузнавателна (и не само) дейност за САЩ в Централна Америка, а в замяна правителството ще му плаща щедро. Не щеш ли при едно от пътуванията му наш Бари се запознава с Пабло Ескобар. Не онзи Пабло от FB страницата, а онзи, чието хоби е трафик на наркотици. Чудничко! И ето как г-н Железен изведнъж намира начин да „цоца“ хем от добрите, хем от лошите. Естествено цялата тази идилия не продължава дълго и в някакъв момент гадостите стигат до вентилатора на тавана, но това си е съвсем в реда на нещата за един холивудски сценарий.

Не знам за вас, но на мен това подозрително много ми намирисва на Пийт „Маверик“ Мичъл, който е в разгара на криза на средната възраст.

• Премиера – 18 август. 
• Занимание, с което би си оползотворила по-добре времето, отколкото да го гледаш? Филмова вечер с приятелки в гледане на „Топ Гън“. Хубаво е да си припомним, че някога Том беше добър актьор.

Емоджи: Филмът/ The Emoji Movie

Първо си поревахме хубаво на „Отвътре навън“. После всички като зомбита си тананикахме „Everything is awesome“ от „Лего: Филмът“. Сега вземете щипка философия от едното, два наръча посредственост от другото и накрая ще получите какво? Точно така – „Емоджи: Филмът“. Ако запазите тишина ще можете да чуете предсмъртните агонии на хиляди 9gag-ъри по цял свят.

„Емоджи: Филмът“ е „проникновена“ история за духовното и емоционално израстване на „meh“ емоджито Джийн, което открива, че не желае да бъде конформист и да е само „meh“ емоджи, а иска да има свободата да прави каквото си иска, т.е. да бъде и „poop“ емоджи. Истински революционер е нашият Джийн. Същински Фидел Кастро! Естествено никоя (до болка банална история) няма да е завършена, ако в нея няма поне двама помощници – единият глуповат, а другият – гениален. Запознайте се с Хай Файв и Джейлбрейк. Към този стандартен брой персонажи със стандартно разпределение на ролите прибавете смартфони, няколко популярни приложения, достатъчно IT приказки, че да изглежда умна анимация, няколко шеги, че да е интересно и на големите, няколко любовни бацила и глобална заплаха, която застрашава хепи енда на главните ни герои и ей ви на – истински кино-кошмар!

Единственото, което успя да предизвика трейлъра в мен, е яд и тъга, че подобен начин на живот – ежедневие на лице, вечно забодено в екрана на смартфона – се промотира на деца. Че му се изгражда имидж на готин, интересен и забавен.

• Премиерата на тази „анимация“ е на 18-ти август.
• Занимание, с което би си оползотворила по-добре времето, отколкото да я гледаш? Първото нещо, което ти щукне на ум. Каквото и да е със сигурност ще е по-добро от това да гледаш тази анимация.

Космосът между нас/ The Space Between Us

Ок, ок, време е да поукротим нещата. Най-лошото мина. Следващият филм, на който ще се спра, може също да е някаква франкенщайнова комбинация от несъответстващи сюжети, жанрове и актьори, но поне в нея има една идея повече потенциал, отколкото в останалите заглавие, с които август ще ни „радва“.

Съчетанието този път е следното: „Възходът на Юпитер“ + „Вината в нашите звезди“/ „Всичко, всичко“ + „Капан за родители“ с малката разлика, че тук търсим само единия родител чрез снимка. Знам, знам. И на мен това комбо ми звучи странно.

Главният герой в историята – Гарднър Елиът е 14-годишно момче, което е родено на Марс по време на първата мисия за колонизиране на планетата (споменах ли, че историята се развива далеч в бъдещето?). По време на раждането майката умира и единствената следа, която оставя за идентичността на бащата, е снимка. През живота си Елиът е имал контакт само с 14 човека и само е чел истории за планетата Земя и нейните чудеса. Междувременно Елиът завързва онлайн приятелство с едно момиче от Колорадо със звучното име Тълси.

Когато на Елиът се отдава възможност да отиде на Земята той я сграбчва с две ръце, въпреки опасността за тялото му – органите му не издържат условията на Земята. Така, когато той все пак стига до нашата планета и се среща с Тълси лице в лице, започва една луда надпревара с времето, за да открият бащата на Елиът. В невероятното пътуване, на което поемат двамата, ще открият много повече от баща му. Ще отрият и неща за самите себе си.

Филмът попада в този списък, само защото след премиерата на „Вината в нашите звезди“ кината се напълниха с камара подобни (еднотипни) сюжети. За разлика от другите този филм поне не е адаптация. Но все още не съм решила дали това е за добро или за лошо.

• Премиерата е на 25-ти август.
• Занимание, с което би си оползотворила по-добре времето, отколкото да го гледаш? Хубав домашен купон с настолни игри и приятели.

Ох, на мама/ Snatched

Няма нищо по-тъжно от това да си в присъствието на някой, който си мисли, че е забавен, а реално е просто интелектуално недоразвит, но нахакан и с провинциален манталитет. Същото бих могла да кажа за всяка втора американска комедия излязла през последните няколко години. Едва ли бих могла да достигна до тях, но ако някой случайно има телефона на Холивуд би ли им казал, че това да си вулгарен не е равнозначно на това да си забавен. Доказателство номер N предоставено за оглед пред съда: „Ох, на мама“.

Емили – главната героиня – е малко над 30 и гаджето ѝ я зарязва с възможно най-абсурдният и повърхностен претекст. Когато нещо такова ти се случи, какво правиш? Естествено, че отиваш при мама. След тази „гениална“ идея те осенява друга още „по-велика“ – да възродиш разпасаните години на 50+ годишната си майка. Заедно двете „дами“ отиват на почивка и от там нататък просто не ми се говори.

Актьорският състав е абсурден, сюжетът – лишен от съдържание, крайният резултат – филм, без който можеш спокойно да минеш. От зор да вкарат в една лента всички елементи, доказали се с времето като успешни в комедийния жанр, сценаристът Ким Карамел и режисьорът Джонатан Ливайн са създали една безформена посредственост, към която актрисата Ейми Шумър само добавя „кафяви нюанси“.

• Премиерата е на 25-ти август.
• Занимание, с което би си оползотворила по-добре времето, отколкото да го гледаш? Да гледаш ноктите си как растат.

И все пак август предлага две заглавия, заради които си заслужава да се простиш с парите си. Едното от тях е „Тъмната кула“. Сигурна съм, че отдавна знаеш, че това невероятно произведение на Стивън Кинг ще оживее на големия екран. С колегите от Glam Girls вкарахме заглавието в удобен списък с книги, които ще бъдат екранизирани до края на годината, за да те улесним. От там може би също така знаеш, че това няма да е пълна адаптация на епопеята, а само ще се заимстват елементи от нея. За това ако вече си я чела не бързай да се палиш заради несъответствията, а просто се наслади на филма. Премиерата на „Тъмната кула“ е на 4-ти август.

Другото заглавие, което си заслужава да видиш е „Атомна блондинка“. Няма как да не се направят паралели с „Мисията невъзможна“, но в случая те са само комплимент към лентата на сценаристите Кърт Джонстад, Антъни Джонстън и режисьора Дейвид Лийч. Адмирации и към Чарлийз Терон, която след този филм спокойно може да изрита Гал Гадот от позицията „най-bad ass женски персонаж“.

 Българската премиера на „Атомна блондинка“ е на едно със световната, т.е. на 11-ти август.