Страхът от смъртта е присъщ на всеки човек. Но, разбира се, има и такива състояния, когато той се усилва до степен на болезненост и се превръща в патология. В медицината има и конкретен термин за това – танатофобия, по името на древногръцкия бог на смъртта Танатос.

Характерно за патологията, по което тя се различава от нормалния страх от смъртта, е обстоятелството, че при болестното състояние няма конкретна причина за тревога или безпокойство от непосредствена смърт.

Болният от танатофобия се страхува не толкова от самата смърт, което е присъщо за всички хора, които изпаднат в размишления по този въпрос – а от въображаемия факт, че смъртта му е непосредствено предстояща. Съответно, от възникването на този страх до паническия пристъп разстоянието е твърде малко.

Какво причинява това състояние?

Тук може да се определят две основни групи хора, при които страхът от смъртта е в засилена форма, граничеща или преминаваща в патология – танатофобия.

Както е лесно да се досетим, първата група – това са хората в напреднала възраст. Тук обаче е твърде трудно да се разграничат нормалното състояние на тревога пред неизвестността на смъртта – и болезнената патология. Трябва да се отчете още и това, че у повечето страдащи от танатофобия по възрастови причини този страх постепенно се притъпява с времето.

Другата основна група, при която се наблюдават пристъпи на танатофобия, са болните, които смятат, че заболяването им непременно ще ги докара до летален изход. Но за танатофобия говорим само в такива случаи, когато няма основание за такива изводи и самата болест не може да бъде причина за летален изход при правилно лечение. Разбира се, ако пациентът е болен от рак или друго заболяване с висока вероятност за смъртен изход, е трудно да се говори за танатофобия – колкото за естествен човешки страх. Но наблюденията показват, че всъщност случаите на танатофобия при болните, които имат реални основания да предвиждат смъртен изход от своето заболяване, са доста по-редки, отколкото при пациенти с въображаеми “смъртоносни” болести.

Болните от танатофобия се отличават с повишена впечатлителност, мнителност, възбудимост, тревожност, неуверенност в себе си, склонност към “зацикляне” върху една и съща мисъл. Мнозина болни може да бъдат определени като талантливи, творчески личности или към “разсъждаващ” тип хора.

При лечението на танатофобията най-голямата грешка, която може да се допусне, е самолечението. Освен специализираната помощ от психиатър, болният трябва да контактува колкото може по-често с близки, роднини, приятели.

Силен стимул за преодоляване на страховия синдром е някакво хоби, занимания с различни дейности, творческа активност.

Добре се отразяват културни събития – посещения на театрални представления, концерти, различни празници, увеселения и пр. Социалната активност най-доброто лечение от танатофобията – страхът от смъртта.