Нека да си представим следната хипотетична ситуация… Харесваш мъж. Да речем, че го харесваш доста. До такава степен го харесваш, че дори си склонна да загърбиш онова нещо, което се нарича гордост (какво ли беше пък това?!) и без проблем можеш да се правиш на глупачка 24/7. Ей така, понеже го харесваш, а той… не е ясно.

Той е объркан, той е “във филма”, той не знае какво иска, кога го иска и защо го иска. Остави пред него две напълно еднакви червени ябълки и го помоли да си избере една – той пак ще умува коя да вземе. Защо ли? Кой знае…

Може би го е страх да не се прецака, може би не обича да поема инициативата, може би взима решения трудно, може би днес черна котка му е минала път, пингвин му е изял домашното или пък някое торнадо е отнесло мозъка му към вълшебни страни, както се случи с Дороти от “Вълшебникът от Оз”.

Оправдания много, стига да имаме желание, можем да оправдаваме този мъж до утре сутрин. Но понякога всичко е доста по-просто, макар и от него да боли мъничко – понякога, само понякога, но все пак се случва… та, понякога той просто не си пада по теб.

Ето, написах го – той не си пада по теб. Или поне не си пада чак толкова много, че да зареже всичко останало, да забрави за “филмите” и просто да бъде с теб, защото иска и му се струва правилно.

Има следната крилата мисъл: “Ако един мъж иска да бъде с една жена, то той ще направи всичко възможно това да се случи.”

Когато симпатиите се натоварят с мисли, умувания, чуденки и питанки, не излиза нищо хубаво. В тези неща не трябва да се мисли, или скачаш от скалата или се обръщаш и си тръгваш по пътя. Не можеш да стоиш просто на ръба и да закриваш гледката на всички останали.

Ето защо следващия път, когато някой се колебае дали да е с теб или с някой друг, ти бъди тази, която ще обърне гръб на пропастта и ще си тръгне. Не си заслужава да скачаме в бездни за хора, които не биха прескочили и локва за нас.

Източник: edna.bg