Близките на Ренета Томова, родилката, която почина след раждане в сливенската болница, не могат да повярват, че нея вече я няма.

В личния й профил в социалната мрежа валят съболезнования към семейството й и прощални думи към любимата им Рени.

Ето част от тях:

“Сърцето ми се счупи, на хиляди парченца! Трудно дишам и сълзи текат, не спират. Мисля си за теб и се усмихвам не взаимните ни спомени. После се усещам че това ми е останало от теб. Ти беше моят бляскав метеор, който осветяваше най-тъмните и страшни улици в душата ми. С усмивка и ритник ме вадеше от лудите кошмари във живота ми! Търся бляскавата светлина на топлотата ти, и мръзна тук сама! Как ми липсваш вече! Обещавам да се грижа за детенцето ти, ако ми се позволи, и съхраня за нея спомена от теб! Целувам ти очите от далеч, и гледам към небето с отчаяна молба да видя блясъка на моят метеор! Сърцето ми се счупи на хиляди парченца, пращам ги към теб, дано да те намерят!”

“Светло да ти е, Рени!
21-и век, здрава родилка умира от кръвоизливи, в следствие на скачане по корема, вода в дробовете и детето с кръвоизливи. Ако всичко това е вярно, то трябва да следва аутопсия в София и разследване. В кой век сме????”

“Колкото и подкрепа да получава, човек се изправя пред големите предизвикателства в живота си напълно сам. Моята приятелка Reneta Tomova искаше да роди първото си дете в родния си град. Както с всяко друго действие в живота си, тя искаше да покаже че в цяла България има способни хора и си струва да се живее а не да се бяга. Пред това предизвикателство, като всяка жена в историята на човечеството, тя се изправи сама. Аз не бях там. Много хора които я обичаме, не бяхме до нея. Сега я няма вече. Няма да се видим на едно по добро място. Просто повече няма да се видим. Това го казваме за да се чувстваме ние по добре. Аз не искам да се чувствам по добре. Светът си струва малко по малко вече.”

“Не искам да пиша този пост! Не искам да мисля за гнусните орки, които под претенция за професионализъм садистично са осакатявали и убивали продължително нашата прекрасна Рени по особено жесток и мъчителен средновековен начин… Според нея самата кръвта й е пръскала по стените и тавана на стаята, но те не са спирали… Било им е околопразнично. Секциото изисква интелектуално и организационно усилие… Нещо, наречено труд. Друго си е да поскачаш по корема на безащитна, поверенана етика ти родилка!
Тя ще носи светлинката си винаги, където и да е, а тях мракът отдавна ги е разложил и погълнал завинаги.
Не искам, но знам че трябва. Не знам точно как. Знам че новите варвари са все повече и повече. Знам, че са много повече от нас. Но и знам, че плачът, който гори очите ми, няма да помогне. Няма да върне майката на мъничката Маша, няма да й помогне и на самата нея. Знам само, че трябва да ги спрем. Reneta беше такава, неуморна, безстрашна и посветена да възпира именно такива като тях!
Знам, че е имало и времена с още повече мрак и безнадеждност. Знам, че светлината винаги е по-силна, просто мракът е по-гъст.”

“Ренчо мой, обичам те толкова, толкова, толкова много. Никога няма да те пусна да си отидеш от мен, никога. Обичам те, благодаря ти и прости ни,че не се погрижихме за тебе.”

Роднините на Ренета искат независима медицинска експертиза и разследване по случая. Официално становище от болницата все още няма.

Прокуратурата започна разследване за лекарска грешка.