Още от първия ден, в който стъпих в чуждия дом, се сблъсках с омразата на свекървата.

Със съпруга ми ме запознаха общи приятели, които живеят в чужбина. След сватбата и ние заминахме, с тайната надеждата, че ще си устроим по-добър живот. И там, на чужда земя, ни се роди първото дете.

Още в началото на бременноста ми, Никола започна да ме тормози. Защо търпях, и аз не знам. Няколко месеца след раждането, Никола реши, че за нас повече няма хляб в чужбина и, че е време да се завърнем в родината.

Когато ме заведе в родния си край, видях, че това е малко населено място, изостанало във времето. Застанала на прага на вратата, свекърва ми ме гледаше, а в очите й блестеше люта омраза. Тогава започва истинският ад в моя живот.

Първоначално Никола само ме ревнуваше, но с времето ревността му се превърна в болестно състояние. В къщата на родителите му често се усещаше негативна енергия, от която ме побиваха тръпки.

Най-лошо беше, когато ме пребиваше пред майка си и баща си, а те не предприемаха нищо. Свекърва ми дори се сърдеше, ако двамата спяхме в една стая.

Тогава не знаех, че мъжът всъщност вече е бил женен. След време намерих под матрака снимки от сватбата им, а на тавана видях и булчинската рокля на бившата му жена. Няколко пъти бягах от съпруга си, но никой от близките ми не отвори дома си за мен и нещастните ми деца, затова се връщах обратно в онзи ад.

Веднъж Никола ми удари главата в стената с такава сила, че часове наред лежах безжизнена. Чрез различни организации стигнах до кризисен център за деца и жени, пострадали от домашно насилие.

С тяхна помощ успях да се разведа. За съжаление, съдът присъди децата на баща им, независимо от това, че е безработен и осъден на пробация за агресивно поведение. Обжалвам и ще се боря децата да ми бъдат върнати. Пожелайте ми успех.

Източник: lichna-drama.com