Робството никога не си е отивало, само е сменило облика

Възхищавам се и едновременно съжалявам всички онези, които са изпълнени с толкова патетичен и искрен патриотизъм,вярвайки, че сме свободни изцяло и всичко е по-добре от всякога.

Няма да крия,че и аз притежавам същото това качество, но с времето сякаш се опитвам да мисля и малко по-трезво и да свалям понякога розовите очила (или по-точно очилата в цветовете на нашия трибагреник.)

Мечтая за промяна и имам готовност и сърце да се боря за нея, но има ли смисъл и истинска възможност? Нима изобщо сме наистина толкова свободни за колко се мислим, или просто така ни се иска за да има в какво да вярваме?

Честваме всяка година освобождението и отдаваме почин на нашите спасители и национални герои…но има ли кой да ни спаси днес от самите нас?

Има ли кой да ни освободи от омразата, ненавистта, духовното ограничение, злобата и предразсъдъците? Има ли кой да ни каже,че свободата и робството нямат само един аспект и че реално нашето робство е и на психическа основа?

Осъзнваме ли изобщо този факт или е по-лесно да си заровим главата в пясъка и да приемем,че свободата и само морална, национална и физическа?

Но иначе джендърите и всички онези, които не се вписват в нашата картина са ни проблема. Целият останал свят като цяло ни е огромен проблем и търсим вина за нещастията си навсякъде другаде, но не в нас.

Ако ние сами си поставяме безумни граници как можем да се наречем истински свободни и щастливи? Ето такива въпроси понякога ми минават през главата водейки своя самотен монолог, мечтаейки го го превърна в диалог, но уви оставим си само с намеренията и мечтите.

Българина е адски противоречиво същество. От една страна се заробва доброволно оставяйки всичко в ръцете на онези, които мрази и обижда, но само в интернет, от друга понякога сякаш го връхлита някакво по-силно желание за действие и промяна, но всичко приключва доста бързо.

Живеем в постоянен страх от това кой какво ще каже, кой как ни вижда и кой какво ще си помисли. Страхуваме се да се опълчим на онова, което не ни харесва…за да обидим или засегнем тези, които са над нас и по една или друга причина разполагат със съдбата ни.

Страх ни е да протестираме мащабно, реално и сериозно, защото не сме готови за рискове, страх ни е да си намерим нова работа, защото не вярваме,че сме достатъчно способни, страх ни е да следваме мечтите си, защото сме свикнали да ни е сигурно, страх ни е да изхвърлим токстичните хора от живота си, защото смятаме,че по-добри няма да се появят.

Тези страхове слагат всеки ден нови и нови решетки на душите и съзнанията ни и попадаме в капана на едно робство, което е невидимо за очите, но също толкова опасно и коварно.

И пак отказваме да видим цялата ситуация отстрани, отказваме да погледнем навътре в себе си и да се преборим със собствените си демони. Всъщност, робството никога не си е отивало, само е сменило облика.

Автор: Линда Николова

Може да харесате и