fbpx

Пише ви една почернена майка! Така наречените „Лекари“ убиха здравото ми дете!

1 700

Една майка – Христина Иванова от Стара Загора, буквално взриви социалната мрежа с разтърсващата си изповед.

Преди половин месец тя загубва детето си. Малкият Никола няма да порасне, а майка му никога няма да види усмивката на сина си. Христина обвинява лекарите за трагедията. И по-специално – една лекарка.

Ето цялата изповед на младата жена, която публикуваме без редакторска намеса:

Пише ви една почернена майка! Така наречените „Лекари“ убиха здравото ми дете, прекрасния ми Никола!

Моля прочетете трагедията ни, дълга и в детайли, но най-малкото, което мога да направя, е да дам гласност, за да не доверяват повече майки най-важното на тези жени, а именно живота на детето си!

Имах прекрасна бременност, сравнително лека, много много желана и очаквана с трепет и любов. Следях бременноста си при д-р Загорова, ходех на фетални морфологии при д-р Тодоров, грешката ми беше да си избера само акушерка за самото раждане – Ася Найденова от държавното АГ Стара Загора (която навсякъде агитира за нормално раждане на всяка цена, ние платихме голяма цена) с мисълта, че ако нещо се обърка в хода на раждането, винаги има лекар на смяна и ще се пристъпи към спешно секцио!

На 14.01.18 срещу 15.01 започнаха контракциите ми, терминът ми беше за 17.01, доносено бебе, в 00:30 отивам в АГ с 5 см разкритие, Найденова беше на смяна, сложи ме в предродилна да чакам пълно разкритие, в 05:00 часа сутринта стана пълно, започнах да напъвам, но бебето не слизаше надолу.

Найденова извика „лекаря“ на смяна, най-черния, най-бездушния и най-некомпетентния за мен човек – ВЕСЕЛИНА ЦАНКОВА!

От там се почна ужасът… казваха, че не напъвам хубаво, че ще си убия бебето, каква майка съм, Найденова ме натиска и блъска по корема, а ЦАНКОВА с ръка в мен и повтаряща още един напън и ще излезе. Започнаха да падат тоновете, няма да забравя думите на тази бездушна жена „Една епизиотомия и бебето излиза“, при отговор на Найденова, ами давай, режи, отговорът беше „За нищо на света няма да я срежа, младо момиче“.

От къде на къде не ме сряза, нима щях да съм единствената, колко жени са раждали така! Не съм и предполагала, че може да има опасност за живота на Никола, сама щях да се срежа, ако знаех… Мислих си, че щом не ме реже, че щом не е пристъпила към секцио, нещата са в реда на нормалното… И така с напъни и ужасии до 06 и 20, когато решиха, че ще викат спешен екип за секцио, да, ама екипът не е в болницата, а тепърва линейка ще ходи да ги взима от домовете им.

10 минути се чудиха кой екип да извикат, този, който е на разположение през нощта, или този, който започва смяна в 7 и 30. Решиха да извикат този, който започва смяна в 7 и 30. Докато ги чакахме, ЦАНКОВА ми казва: „Така и така чакаме, я напъвай пак, може пък да вземе да излезе“. Уж спешният им екип дойде в 7 и 30 с кафенцето в залата!!! Били там от 7:00, ама нали смяната им почвала в 7 и 30… Кое от това е по спешност?

От там ме накараха да стана и да ида с асансьора пеша до горния етаж, където ще е операцията… а те знаеха,че бебето е било на изхода… Легнах на масата, ЦАНКОВА го набута навътре, за да може да ме среже… От там се почнаха подигравки: “То беше ясно, че няма да го родиш нормално, гледай ква си ниска, една ще иска да ражда нормално и няма да може.“ А щом е било ясно, как един лекар не ми каза, че няма да мога родя нормално, никога нямаше да застраша живота на най-скъпото си!

Пристъпиха към секциото чак в 8… Събуждам се, никой не ми дава информация за детето ми, влизат акушерки, сестри, всеки ми мълчи, дойде Найденова и ми казва, че се е родил 3250 кг, 50 см, че е бил останал без кислород и задушен от дългото чакане и напъване, от там не проплакал и са го качили в неонатологията, ритмично дишане е установено към 5-та минута, от там мозъчен оток!

Зърнах го на втория ден, в кувьоз, треперещ и в същото време така прекрасен. Лекарите там не ни даваха надежда, ако оцелеел, ще има много ужреждания. На следващия ден са го сложили под медикаментозна кома, понеже получавал гърчове. На 19.01 ми казаха да си ходя и че ме изписват, не искам да коментирам, че тази Цанкова изобщо не се появи 4 дена да ми свали дрена, в който нищо не изтичаше и ходих да се моля на цяло отделение да ми го махнат, защото ме боли, отговорът беше един и същ, че трябва да ми го махне лекарят, който е правил секциото, добре че една лекарка се съгласи, тя беше най-милият човек там.

След това ходих на частно да ми махат конците, докторът като натисна по операцията, като шурна една черна кръв… изобщо не е била сложила дрена където трябва, коремът ми беше черен от скачането и блъскането по него… Петък се качваме при Ники преди да ме изпишат и ни съобщават, че е изпаднал в собствена кома, не медикаментозна, интубиран… поредния шок.

Излезна от комата след половин месец, но ни повтаряха, че мозъкът му е увреден от отока и не можеше да диша сам, до последно беше интубиран, след това почнаха да се появяват мозъчни кисти, които избутват тъканта… и така с борба от ден първи НИКОЛА почина на 12.04.18 г. на 87 дена. Бори се с това силно сърце нашият герой, толкова силно се бори… Всички лекари в неонатологията повтаряха, че такъв случай не са имали толкова дълго време на командно дишане, че е голям герой с много силно сърце!

Всеки ми повтаря, друго ще имате, млади сте… аз си искам детето, детето, което ВЕСЕЛИНА ЦАНКОВА УБИ! Как ще имам друго дете, с какъв страх ще го износя и на кой ще доверя живота му?

Ако не мога да бъда добър пример, нека бъда лош пример, нека всяка бъдеща майка се поучи от нашата трагедия и да бъде по-подготвена, да отстоява живота на детето си, ако вижда че има опасност.

Не Ви казвам тези неща, за да наплаша някой, а за да няма и един човек, който да стъпи при тази жена и при всичкото това -завеждащ на отделението!

Как спят тези хора, как ядат, без да им пресяда, като знаят че с немарливото си отношение почерниха цели фамилии?

Моля ви споделете, за да може повече хора да научат за немарливостта и арогантността на това същество – за мен това не е човек! Същество, което се е врекло с хипократова клетва да спасява човешки животи, не да ги унищожава!

Обичаме те малко ангелче, Никола! Вече не те боли, вече си на по-добро място!

Източник: Дунав мост

 

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
Затвори