На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята малка книжица – „История Славянобългарска”.
Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Всенародното честване на Деня на народните будители води началото си от първите десетилетия на XX век. Заражда се, за да сложи край на забравата на героите от миналото.
В края на учебната 1908-1909 г. група учители от Пловдив обмислят въвеждането на такъв празник. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния закрилник на България – св. Йоан Рилски.
Узаконяването на празника става едва през 1922 г. – времето на краха на националните ни въжделения. Ньойският мирен договор, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достойнство довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското правителство на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да повдигнат националното самочувствие.
Пряк изпълнител на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово ръководство все по-тържествено се чества празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, посветени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов.
На 31.10. 1922 г. Министерският съвет издава постановление, с което узаконява 1 ноември като Ден на народните будители. Определен е и редът и начинът на честването в столицата. То започва с молебен на площад „Св. Ал. Невски” в присъствието на високопоставени държавни служители начело с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната.
След това тръгва шествие по бул. „Цар Освободител”, минава покрай двореца и завършва на площад „Св. Неделя”. С подобни шествия и прояви, но с участие на местни високопоставени лица, се чества Денят на будителите и във всички градове на страната.
Празникът се чества до 9 септември 1944 г., след което е заличен по политически съображения. Възстановен е през 1992 г. от Народното събрание по инициатива и настояване на националното дружество „Мати Болгария”.
Източник: economic.bg
