Прието е да споделяме с близки хора, но някои деца не бързат да откровеничат дори с мама или татко. Всички хора трябва да имат лично пространство. Често казваме тези думи, имайки предвид себе си или друг възрастен.

Но когато става дума за деца, идва на дневен ред правото на собственика, а думите за личното пространство изчезват някъде зад хоризонта.

Защо децата имат тайни, които не искат или не бързат да споделят с родителите си, говори психологът Олга Романив.
Когато но бял свят се появява дете, това не е просто малко същество, а личност – ярка, необикновена, особена. Дори в най-ранните си години детето може да покаже характер: често, или обратното – рядко да плаче, да се държи спокойно през петте минути, когато не е с родителите си, или пък да бъде твърде упорито.

А чертите на характера помагат на детето да изгради отношенията си с мама и татко и обкръжаващите го. Но от родителите зависи колко близки ще бъдат с малкото, ще бъде ли то откровено с тях или ще има тайни.

Не трябва да се забравя, че пораствайки, детето възприема силно разликата в поколенията, особено по отношение на родителите си. То чувства остро неразбиране от тяхна страна, което е една от основните причини да пази тайни от тях. А самите тайни най-общо могат да бъдат поставени в няколко категории:

1. Тайни от чувство на вина

Ако детето не може да каже какво му харесва, с какво иска да се занимава, къде иска да учи и какво иска да постигне в бъдеще, то започва да крие своите мечти и постъпки. Именно затова родителите не трябва да го принуждават да учи това или онова или да избере конкретна професия.

Към тази категория могат да се отнесат увлеченията и лошите оценки. Не настройвайте детето срещу себе си в желанието си да го направите отличник, като прибирате играчките, слагате го над учебниците и му се карате всеки път, когато получи лоша оценка. Детето ще се затвори, ще престане да говори за училище и оценки, за него тази тема ще стане равносилна на нощен кошмар.