Не беше никак лесен моят живот.

Родена съм в началото на 50-те години и имам брат и сестра. Родителите ми бяха уважавани хора, които се стремяха еднакво да обгрижват всичките си деца. По онова време помощта от родителите беше считана за основен дълг и ние никога не им се противопоставяхме.

Ето защо, с всяко едно действие, всячески се опитвахме да им покажем голямата си благодарност. Баща ми почина през 1961 г., но с брат ми и сестра ми, не оставихме мама сама в мъката й. И когато по волята на съдбата, сестра ми се премести в чужбина, ние с брат ми останахме до мама, чак до самия й край през 1994 г.

Дори когато имах затруднения в личния си живот, аз пак не оставих мама и винаги й засвидетелствах нужното внимание. След като завърших училище, започнах работа като железопътен служител на гарата.

Толкова много исках финансово да подпомагам семейството си. А и ми харесваше да работя там и неслучайно редовно ме награждаваха за добра служба. Омъжих се едва на 19 години и само година след това, родих дъщеря си Елена – красиво, интелигентно и способно момиче.

Десет години по-късно, родих и сина си. На съпруга ми не му оставаше особено време да участва във възпитанието на децата, ето защо основно грижите за тях падаха върху моите плещи.

Добри деца отгледах, възпитани и кротки. Беше ми трудно да ходя на работа, да домакинствам и да се занимавам със семейните дела, но успях да се справя с всичко.

Изминаха години, Елена се омъжи, но нямаше късмет с първия си брак. Съпругът й излезе женкар и се наложи да се разведат. След известно време тя срещна порядъчен мъж, с дете от предишен брак. По всичко личеше, че беше щастлива с втория си съпруг.

Синът ми, след като си прослужи времето в армията, също си намери добра жена, за която се ожени. Бях толкова щастлива, че децата ми сполучиха с всеотдайни съпрузи. Никой не очакваше неприятностите, които се задаваха. Страшна новина промени завинаги съдбата на цялото ми семейство. Моята Елена се разболя от рак на гърдата. Оперираха я, но не й беше писано да живее дълго.

Пет дни, след като навърши 43 години, дъщеря ми се пресели в един друг свят. Не можах да преживея смъртта й и няколко месеца след загубата й, също се разболях от рак. Оперираха ме в онкологичната клиника, а внучка ми, която обеща да се грижи за мен, по-късно се отказа от думите си.

Но на този свят има и добри хора. Снаха ми, съпругата на моя син, стана моята подкрепа. Тя ми помогна да се изправя след операцията и с нея не се чувствах самотна и изоставена.

Прелетя хиляди километри, за да бъде с мен в трудните моменти. Бях започнала да се възстановявам, когато внучка ми, дъщерята на покойната Елена, и нейния съпруг, ме принудиха да им завещая цялото си имущество. И аз го направих. От този ден никой от тях не ми се обажда повече. Нито ми звънят, нито се интересуват как съм със здравето. Няма да ги съдя. Нека Бог бъде техният съдия! На този свят всичко се връща.