Не подозирах колко далеч може да стигне свекърва ми в желанието си да ме нарани (II част)

Родителите ми изпълниха думата си. Веднага след като със съпруга ми събрахме необходимата сума, те добавиха липсващата част от парите и ни помогнаха да изберем апартамент.

И тук започва най-интересното. Свекърва ми, след като научи, че най-накрая сме щастливи собственици на двустаен апартамент, веднага дойде при нас, заявявайки от прага, че вече ще живее с нас. Когато я попитах защо, Ана ни напомни, че ние живяхме в нейното жилище цели пет години. Сега тя решила да даде апартамента си под наем и да се пресели при нас.

„Между другото, скъпа, надявам се, че ще прехвърлите жилището си на мое име. В края на краищата, ако решиш утре да се разведеш с моя Влади, той ще остане без нищо.“

Подлото ѝ изказване накара мъжа ми да се замисли. „Знаеш ли, скъпа, и майка е права. Нека поне една част да запишем на нея.“ Не можах да повярвам на ушите си. Това ли беше моят съпруг, който спестяваше пет години всяка една стотинка, за да можем най-накрая да живеем спокойно и да имаме дете? „Е, скъпи, майка ти знае най-добре.

Може би си забравил, че когато се разведе с баща ти, тя го изхвърли на улицата само с един куфар, без дори да пита къде и как ще живее?“ Свекърва ми демонстративно сви устни, но не спря с атаките. Всеки ден се опитваше да убеди сина си, че трябва да помисли за бъдещето си.

Стигна се дотам, че аз и съпругът ми започнахме да се караме по тази тема. Съвсем искрено не разбирах защо трябва да запиша на името на свекърва ми апартамента, половината от който беше платен от родителите ми. Свекървата не даде нито стотинка, оправдавайки се с факта, че пет години сме висели на врата ѝ. Това положение продължи около една година. Скандалите в семейството ни не спряха, а свекървата обзавеждаше апартамента по неин вкус. „Избирай или аз, или майка ти“, – всеки ден нападах съпруга си, настоявайки да забрани на майка си достъпа до нашия дом. „Ти имаш ли ум? – питаше ме благоверният. – Тя не ни изгони, когато се оженихме. Защо сега аз трябва да ѝ показвам вратата?“

Нито сълзите, нито скандалите помогнаха да се реши проблемът. Вече нямах желание да имаме дете. За да бъда честна, дори не знаех дали искам да продължа брака си с човек, който не може да ме предпази от собствената си майка. Това продължи, докато не разбрах, че свекървата притиска мъжа ми да ме заплаши, че ако не ѝ препиша апартамента, той ще ме напусне. Тогава взех всички документи и ги оформих на името на моята майка. Така беше честно – все пак родителите ми платиха половината жилище. Когато Влади разбра, ми вдигна такъв скандал, сякаш вече го бях изхвърлила на улицата само с един куфар. Крещеше, че майка му е права и аз искам да го оставя гол и бос. Свекървата, между другото, веднага щом осъзна, че мечтаните метри няма да бъдат нейни, си събра незабавно багажа и си тръгна. Но преди това заяви, да не разчитаме на нея, ако някой ден имаме деца. Ох, как ми олекна. Тя си научи урока, а аз ще се опитам да се сдобря със съпруга си. Обичам го, въпреки че той не ме подкрепи в трудните моменти.

Следвайте ни в социалните медии