На 10 април 1979 г. полита първият български космонавт Георги Иванов

Георги Иванов Иванов (рождено име Георги Иванов Какалов) е български офицер, генерал-лейтенант.

Първи български космонавт. Народен представител в 7 Велико народно събрание (1990-1991).

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на Анастасия Какалова и Иван Иванов Какалов (електротехник). Родната му къща е в Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Като ученик се занимава с парашутизъм.

Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).

Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964) със специалност инженер-летец и квалификация пилот I клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки (1984). Негов научен ръководител е Димитър Мишев.

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос Обучава се в Център за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.

На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“, с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока от разчетената скорост, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта.

По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.

През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута. Спускаемият апарат на Космически кораб „Союз-33“ се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив.

От началото на промените в България през 1989 г. се занимава с бизнес. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си през октомври 1990 г. с нает от Якутия самолет. В началото на 1991 г. взема на лизинг самолет от „Музей на авиацията“ (Югославия). През 1991 г. е прекратено италианското участие и се създава авиокомпания „Ер София“.

През 1992 г. година компанията купува 3 самолета „АН-12“ от руската армия. През 1998 г. вече разполага с 6 самолета „АН-12“, по един „АН-26“ и „АН-24“.

Наема на лизинг „ИЛ-76“ и АН-124 „Руслан“. От 1999 г. фирмата се занимава с изграждането на голф игрища и хотели. Към началото на 2006 г. са построени игрища в Ихтиман и в Сливен. В спор е с ДАМС, поради конфликт за легитимност между „Българска голф асоциация“ (БГА) и „Българска федерация по голф“ (БФГ).

Народен представител в 7 Велико народно събрание (1990-1991). Член на управителния съвет на Асоциация на участници в космически полети от 1985 г. и на Българско астронавтическо дружество от 1988 г. Автор на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).

Следвайте ни в социалните медии