Стилист в луксозен фризьорски салон в Лондон поставя финалните щрихи върху косата на Наоми Истед. Нао, шикозна дама на около 30 години, опипва с ръка платиненорусите си плитки и се усмихва на огледалото. И съвсем разбираемо, косата й е бляскава и обемна и пада на къдрави вълни, които предизвикват завистта на останалите жени в салона.
Външният й вид е впечатляващ, но това не е нейната собствена коса. Поне не цялата. Тя прекарва три часа, за да й поставят екстеншъни на стойност 1120 евро, направени от истинска човешка коса, прикрепени към корените на собствените й руси кичури.
Наоми е само една от десетките хиляди британки, които използват удължители за коса, а Великобритания е третият най-голям вносител в света. Страната купува 43 милиона тона човешка коса на година. Това е достатъчно, за да покрие два милиона глави. Но едва ли британките, които носят удължители за коса, си задават въпроса от къде идват те или по-скоро от кого.
Daily Mail проследява удивителното и понякога смущаващо пътуване на удължителите от донорите им, бедни млади жени от Индия, до богати клиентки в британските фризьорски салони.
Остриганата глава на донорка-девица в Индия
В храма Ядагиригута в Южна Индия бедни жени чакат търпеливо в редица, за да острижат главите им. Повечето от тях никога не са боядисвали или дори рязали косата си и тази т. нар. „девствена коса“ е особено ценена от бръснарите, тъй като са им необходими само пет минути, за да я отрежат със стоманени остриета.
„Направих го, защото исках да благодаря на моя Бог. Не ме интересува какво се случва с косата ми след това. Ако жените с лоша коса искат да използват моята стара коса, за да изглеждат по-добре, това е по-добре, отколкото да отиде в кофата за боклук“, казва 28-годишната Лаваня Какала. Тя няма да получи нищо в замяна и казва, че не иска нищо.
Съществува традиция жените да даряват косата си на хиндуистки храмове, знаейки, че тя ще бъде продадена на търговци. Косата на Лавания е от най-високо качество. Индийките, особено на юг, избягват шампоаните с химикали, решат често косата си с гребен и я пръскат с кососово масло, за да е копринено гладка.
Твърди се, че храмът Тирумала е спечелил 24 млн. евро от търговията с коса само за една година. Средствата били използвани за построяването на нови училища и болници, въпреки че е трудно парите да бъдат проследени.
Съмнителни търговци, които преследват бедните
Храмовете далеч не са единствените играчи в тази международна търговия. По-тревожен е нарастващият брой търговци на коса, които обикалят Азия и Източна Европа, като предлагат на бедни млади жени подаяния за косите им.
В Индия те преследват мъже, като им предлагат 6 евро, ако убедят съпругата си да продаде косата си. Има информация за мъже, които принуждавали съпругата си да го прави, и за жени, които били нападани и остригвани от банди. Бедни деца били подмамвани да продават косата си в замяна на играчки.
Косите на източноевропейките също се радват на голямо търсене. Известна като Славянка заради славянските корени на жените, тя е мека и често естествено руса. Цените са изключително ниски – 63 см тъмнокафява коса се продава за 42 евро, а светлокафява коса – за 50 евро.
Според слуховете коса за екстеншъни и перуки идва от източноевропейските затвори, където жените са остригвани от надзирателите. Макар че няма данни за инциденти, Московският център за затворнически реформи признава, че практиката може да съществува заради липсата на регулация на търговията с коса в страната.
Южноамериканската коса, главно от Бразилия и Перу, е ценена заради гъстотата си. Китайската коса не е толкова желана, защото е по-груба и по-права. Възрастта също е от значение. Смята се, че косата, която расте от 1992 г., т.е. собственичката й е на 24 години, е смятана за най-високо качество, защото на тази възраст кератинът (протеин, който подхранва кичурите на косата) е в най-големи количества.
Средната жена губи между 50 и 100 косъма дневно, а това е нещо, което търговците не искат да пропиляват. Те обикалят къщи и фризьорски салони в Азия, Източна Европа и Южна Америка, за да събират тази „мъртва“ коса. Често тя е с лошо качество и донорите получават броени центове или материална придобивка – шнола за коса или сапун.
Тайни бали от „черно злато“
След като косата бъде събрана, тя се транспортира в огромни бали като от сено по шосе или въздух до фабрики и се разпределя сред работници – около 350, които я обработват. Търговията е обвита в тайнственост. Събирачите на коса са в остра конкуренция. Заводите не искат да разкриват източниците си, както и методите си за избелване или обработване на косата. Косата струва много пари, в индустрията тя е известна като „черно злато“.
Разплитане на ръка
Първата фаза е разплитането – къртовска работа, която се извършва на ръка. Това е неблагодарна, бавна работа, която е изпитание за гърба и очите, и е много зле платена. Един човек разплита само 150 грама коса на ден.
След това косата се разчесва, за да се превърне в еднакви, гладки кичури. Третата фаза е сортирането на кичурите според дължината им. След това те се сресват с гребен и се оформят плитки.
Накисване в химически вещества за изрусяване
Следващата част е накисването на косата. Евтината коса се накисва в киселина, за да се отстранят микробите. Висококачествената коса се пречиства с обратна осмоза, чиито точни съставки са строго пазена тайна. Смес от химически вещества бавно премахва тъмните пигменти, без да уврежда кутикулите.
Процесът позволява на косата да запази блясъка и еластичността си, но тя остава безцветна и готова за оцветяване. В случая с платиненорусата коса, тя остава в разтвора 20 дни, за да се постигне точният резултат. Кафявите и кестенявите екстеншъни се нуждаят от десет дни.
Ако косата трябва да е къдрава (някои екстеншъни се предлагат с вградени вълни), тя се изсушава, увива се около пръчки и се пече в огромна фурна на 240 градуса, за да се получи къдрицата.
Цената изхранва едно семейство за три седмици
Косата се продава на килограм на търговци на едро, главно в САЩ, където се съхранява, готова за дистрибуция. Тук са истинските пари: азиатските заводи получават малка част от това, което търговците на едро изкарват от британските салони.
Глориа Кинг, която управлява компанията Egovan, казва, че има достатъчни запаси от коса, за да достави 10 кг във Великобритания по всяко време. „Това са много бедни хора“, казва тя за доставчиците. „С 45-те долара, които им плащаме, могат да изхранват семейството си три седмици“, допълва тя.
Британските салони искат до 1300 евро от клиентите си
Британските фризьори поръчват директно от търговците на едро и в крайна сметка косата се доставя във Великобритания, където се озовава на главата на жените. Салоните плащат около 110 евро за връзка от 50 екстеншъна, но някои искат два пъти повече пари от клиентите си.
37-годишната Наоми, моден консултант от Есекс, има екстеншъни от 20 години и току-що си е сложила напълно нови. Те ще издържат около три месеца, докато естествената й коса порасне достатъчно, така че удължителите да не стоят близо до корените й. В зависимост от процеса, използван за поставянето им, едни и същи екстеншъни могат да бъдат използвани няколко пъти.
„Когато бях малка, косата ми беше много суха и постоянно се чупеше, така че започнах да си слагам екстеншъни, за да й придам дължина и обем. Сега постоянно получавам комплименти. Хората ме питат как може да е толкова гъста. Те така и не осъзнават, че не е истинска. Идвам на всеки три-четири месеца, за да ми сменят екстеншъните. Мислила съм за това откъде идват, но се доверявам на фризьора си, че са били предоставени при спазване на етичните правила и доброволно“, казва Наоми.
