В отчаянието си, че няма постоянна работа и приятели, Антония от плевенското село Букова, израснала в дома за изоставени деца в село Тотлебен, потърси спасение под релсите. На 6 ноември младата жена скочи под товарен влак в Бургас, за да сложи край на живота си.
Влакът не я уби, а преряза краката ѝ. Тони е с ампутирани долни крайници – десният липсва от бедрото, а левият – от глезена. Момичето се възстановява след тежката операция, раните заздравяват, но тепърва ѝ предстои дълго лечение – първично протезиране и рехабилитация, а след това при възможност поставяне на съвременни и удобни протези.
Това обаче са скъпи процедури, непосилни за родителите ѝ. Преди повече от 15 г. те я оставят в дома в село Тотлебен – още тогава едва свързват двата края. След години раздяла нейната майка Мариана Чикова пристигна преди 2 дни в УМБАЛ-Бургас, където Тони е в ортопедичното отделение.
“Ние сме много бедно семейство, живеем със 130 лв. пенсия на мъжа ми. Аз ходя да чистя фурна за 6 лв. на ден. Изоставих дъщеря си навремето, защото не можех да я гледам, вече имах 4 деца”, казва майката.
“Всичко, което се прави по света, може да се направи и у нас. Пациентката е ампутирана, но ще проходи, млада е. След операцията има т.нар. бърза хипотрофия, при която тези остатъци от краката бързо спадат. Протезите, които се правят тогава, не са постоянната визия. Този процес се развива до 1 г. след ампутацията.
Дирекцията за социално подпомагане покрива до прилична степен първичното протезиране, тъй като пациентката е социално слаба. Но тя е млада и ако след това иска нещо по-качествено, особено за коляното, което го няма, за да има по-естествена походка, е необходимо доплащане. Протезите на двата крака трябва да се правят успоредно”, коментира доц. Владислав Иванов, бивш шеф на клиниката по протезиране в Горна баня.
“Много искам да ходя. Искам да работя, за да се връщам при мама, да видя другия живот какъв е”, казва Тони, цитирана от “24 часа”. Още със събуждането си на 6 ноември изпитала ужасно чувство на самота.
“Исках някой да ме гушне, но нямаше кой. Реших, че не мога да се боря повече, затова реших да се самоубия”, обяснява Тони. Тя отива на автогарата, където среща младеж. Двамата решават да се поразходят и лека-полека се озовават на гара “Владимир Павлов”.
“Споделих му колко самотна се чувствам, макар че не го познавах. Видях, че идва влак, другото не помня. Мен никой не ме харесваше. И как да ме харесват? Като разберат, че съм дете на държавата, няма кой да ме хареса”.
Сърди се на родителите си, но ѝ липсват и иска да е при тях. От години не ги е виждала. И по празниците е била в дома в Тотлебен.
“Знаеш ли колко тъжно ми беше, че няма кой да ми направи баница с късмети. Не че в дома не са правили, но е друго”, споделя Тони.
Преди 3 г. със свои приятели успява да си намери работа на морето. Работи като сервитьорка 3 сезона в един и същи хотел в Слънчев бряг.
“24 часа”, кметът на Бургас Димитър Николов и депутатката от ГЕРБ Диана Саватева започват с кампания в помощ на 21-годишната Антония Чикова – отново да се движи сама.
