Безпристрастни! Стилни! Европейски!

Мегазавод на Иво Прокопиев ще копае биткойни край Разлог

Иван Ненков, съдружникът на бизнесмена издател, потвърди, че новата компания “Реналфа” има интерес към технологията зад криптовалутите

Мегазавод, който да “копае” биткойни и други форми на т. нар. криптовалути, ще се появи край Разлог. Проектът е свързан с бизнесмена Иво Прокопиев, твърдят криптоентусиастите.

Преди дни гръмна скандал със сайта на вестник “Монитор”, който според “Дневник”, “Медиапул” и “Клуб Z” е използвал изчислителните възможности на компютрите на посетителите си, за да копае биткойни.

Проектът в Разлог е същото, но по-организирано. Вероятно затова и медиите, свързани с издателя Прокопиев, са забелязали случващото се във вестника на издателя Пеевски.

Криптовалутата, която няма централна банка зад себе си, се добива именно чрез използване на видеокарта, чито умения да смята се използват за изчисляване на сложни математически задачи.

Срещу тях човек получава биткойни. За какво се използват самите решения обаче, е една от най-големите мистерии, а има и много спекулации, че това проста е Понзи пирамида, която рано или късно ще гръмне. Най-много са те за криптовалутата уанкойн, дело на българката д-р Ружа Игнатова. За разлика от биткойна обаче, уанкойн е централизирана.

Популярността на биткойна стана причина в България масово да започнат да се изкупуват машини за добиването му. Има поне няколко работилници у нас. Цената за ток обаче е огромна и затова има теории, че биткойните са създадени именно от електрокомпании с цел увеличаване на печалбите.

В момента край Разлог се преустройва един от заводите на Иво Прокопиев за копаене на биткойни. Преди време там се е произвеждала хартия. Бизнесменът отдавна е в бизнеса със соларни инсталации. Дори имаше завод за производство на панели, който фалира. Според информация от Скопие Прокопиев има намерение да развива соларния бизнес и в Македония.

Бизнесменът е създал и нова фирма – “Реналфа”, която е с предмет на дейност придобиване и продажба на облигации. Това може и да е описание на търговията с криптовалута.

Върху 800-те декара на бившия някога завод за хартия, днес се разполагат слънчеви панели. Засега не е ясно каква точно ще е инвестицията в него за закупуване на чипове за видеокарти. Те ще бъдат поставени в огромни халета и ще са свързани в мрежа, за да работят заедно.

“Реналфа” е създадена, за да поеме странични проекти, заяви пред “24 часа” Иван Ненков – съдружник в компанията на Иво Прокопиев. Той допълни, че край Разлог се изграждал соларен парк, който да продава ток на свободния пазар – т.е. не в микса на НЕК и не по преференциални цени. Имаме интерес към блокчейн технологията зад криптовалутите и бихме инвестирали в тях, но не и в биткойн, защото смятаме, че той вече е изчерпал потенциала си, допълни Ненков.

По принцип досега слънчев ток на свободния пазар няма заради сравнително високата себестойност. За да е ефективна подобна инвестиция, трябва в близост да се намира голям консуматор на електричество, който да се захранва директно от соларния парк. Така подобна инвестиция би била рентабилна.

Строежът на мега проекта е известен на крипто ентусиастите у нас. В момента един биткойн се търгува за 8000 лв., което е повече от цената на златото. Зад стойността му не стои злато или друг актив.

“Цената се определя от вложения ток, но най-вече от тази общност, която е приела да го използва. Мъжката дума, така да се каже, определя стойността му”, обяснява Иван Камбуров, който е собственик на първата фирма за добив на биткойни у нас MyCoinCloud (“Монетата ми в облака”).

Неговият криптобизнес е малко по-различен. Той също разполага с копачки, но ги отдава под наем на клиентите си. Цената варира според това колко процента изчислителна възможност ще предостави на клиента – от 50% за 5% до 2000 за цялата машина. Сумата е за 2 години.

Проектът в Разлог е известен и на Владислав Драмалиев, който е сред огранизаторите на сбирките “СофияКриптоМийтЪп”.

Знае се, че в Разлог машините, познати като копачки, ще са китайски, тъй като те са най-добрите на пазара.

Произведени са от фирмата ASIC (Application Specific Integrated Circuits – Специфични интегрални схеми за приложение). Те съдържат само микрочипа на видеокартата, който се заема с изчисления и една копачка има около 2000 такива например, според модела. Цената варира, средно се намират за около 5000 долара.

Самите чипове са ключови. Именно те решават сложните алгоритми, които са в основата на копаенето на биткойни.

Биткойн използва криптографската хеш-функция SHA256 (от англ. Secure Hash Algorithm 256-bit). Тези алгоритми са разработка на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Алгоритмите обаче са публични и са анализирани от стотици специалисти по криптография от цял свят, които са постигнали консенсус относно надеждността им.

Всички биткоин трансакции се предават до всеки от пиърите в мрежата (всеки, който си е включил клиент на биткойн или копачка). Копачите събират тези трансакции и извършват множество проверки, за да установят, че са валидни. Транзакциите, преминали проверките за достоверност, се добавят към масива от данни, с който копачът се стреми да изчисли новия блок във веригата и така да получи наградата от 12,5 биткойна, които се генерират на всеки 10 минути. С това всъщност започва процесът по създаването на един блок.

Първата стъпка е да се приложи хеш-функция на всяка трансакция в басейна от данни посредством SHA256 алгоритъм. Всички хешове на трансакциите са организирани в така нареченото Merkle Tree или хеш дърво. Това дърво е подобно на турнирната схема на Шампионската лига.

Хешовете са организирани в групи по двойки, които се съединяват и отново се хешират. Същото се прави за всеки нов набор от двойки, докато се оформи структура, подобна на дърво, но обърнато наобратно.

Целият блок с трансакциите не се пресмята отново с всеки опит. Хешира се само хедърът на блока отново и отново, докато някой миньор в мрежата успее да създаде валиден хеш, започващ с толкова нули, колкото изисква трудността на мрежата към този момент.

Тогава предава блока на всеки от останалите пиъри в мрежата. Всички други миньори проверяват работата му, за да се уверят, че тя е валидна. Ако нямат забележки, добавят новия блок в локалното си копие на публичната книга (блокверигата) и започват да приемат трансакции за съставянето на следващия блок и да се състезават с надеждата този път те да имат късмета да намерят заветния хеш първи.

Именно тези функции изпълняват копачките и колкото повече имаш, толкова по-голям принос имат. Самите 12,5 биткойна, които се получават на всеки 10 минути, се делят между всички копачи според приноса им. Всеки е с уникален код, показващ на кого е койнът. При продажба се добавят цифри за новия собственик и биткойните са проследими.

За да добиват повече, в завод ще има хиляди копачки. Това е и принципът “Доказателство за работа” (Proof of Work – на англ. ез.) – разпределяне на парите според приноса. Другият, който не се ползва от биткойн, е “доказателство за залог” (Proof of Stake – англ. ез.), при който се залагат монети и сложилият най-голяма сума получава правото да реши алгоритъма.

Криптовалутата етер работи с умни контакти

Подобно на първообраза си и криптовалутата ртер е децентрализирано виртуално платежно средство, чрез което се извършват плащания. Специфичното е, че машините, които купуват за копаене на етери, не могат да се ползват за биткойни. Те обаче стават за много други криптовалути като зикеш и монеро, а от новото предприятие смятат да се насочат към първите след промяната в добиването на етер.

Самият етер е създаден от 23-годишния днес канадец с руска закваска Виталик Бутерин, който е бивш биткойн ентусиаст. Той искал криптовалутата да мине на скриптов език, но не получил подкрепа от всички и създал етер. В момента един е около 250 долара. Парите за нея идват през краудфъндинг (колективно събиране на пари за конкретна цел в интернет).

Освен разликата в скриптовия език, етер е проектирана да поддържа така наречените smart contract приложения. Smart contract (от англ. – умен договор) е компютърна програма, която може автоматично да изпълнява условията по даден договор, когато той отговаря на определени условия. За разлика от биткойн, който получава подкрепата на инвеститори и правителства, етер се радва на внимание по-скоро от страна на корпорациите, които намират приложение на smart contract технологията. Засега етер се копае чрез системата “доказателство за работа” (proof of work PoW – на англ.). При нея човек или завод получава част от изкопаните виртуални пари според изчислителния си принос.

Биткойнът се раздели на две, струва над 8000 лв.

Докато другите криптовалути трупат популярност, самият биткойн се раздели на две. След множество дебати как да бъде усъвършенствана криптовалутата, в крайна сметка бе създаден изцяло нов дигитален актив – биткойн кеш. Ситуацията около дигиталните валути не е нещо, което може да бъде обяснено лесно на хора, нямащи интереси в тази сфера. Според някои именно разделянето на две и появата на биткойн кеш може да помогне за превръщането на виртуалните валути в масово платежно средство. “През лятото имаше сблъсък на две различни конкурентни гледни точки”, казва Заки Маниян, независим експерт по криптовалути, цитиран от CNN. За да се превърне биткойн в глобална платежна система, която всеки може да използва, първо криптовалутата трябва да преодолее проблемите на бързия си растеж. За някои решението на този въпрос е създаването на изцяло нова валута, използваща подобен софтуер.

Създателите пуснаха на пазара абсолютно нова платежна инфраструктура, базирана на изцяло нов софтуер, която разширява 8 пъти броя на трансакциите, които могат да се записват на един блок от веригата. С други думи, трансакциите чрез биткойн кеш са далеч по-бързи. Новата валута обаче няма същата цена като първоизточника си биткойн. Към момента на публикуване на материала Биткойн Кеш се търгува за 359 долара, като само ден след появата му цената скочи близо 2 пъти. Засега обаче това е далеч от 7500-те лв., за които се търгува първообразът. Подобно на биткойн, биткойн кеш разчита на общността около него. С други думи, новата валута ще бъде успешна само ако получи доверието на потребителите и те започнат да създават блокове в новата блокчейн верига.

Предупреждение! Путин: Виртуалната валута крие риск за далавери и терор

Криптовалутата може да се ползва за пране на пари, укриване на данъци, финансиране на тероризма и разгръщане на мошеничeски схеми.

Това заяви Владимир Путин на съвещание в Сочи за биткойна с участието на финансовия министър Антон Силуанов и шефката на руската централна банка Елвира Набиулина. Решено бе държавата да вземе под контрол издаването и обращението на криптовалута в Русия. По въпроса се готви законопроект.

“Внедряването на цифрови технологии в банковата и финансовата сфера е актуално за целия свят. Все по-популярни стават виртуалните или иначе казано – криптовалутите, които в някои страни вече са пълноценно платежно средство и инвестиционен актив. Но това крие и сериозни рискове – отбеляза руският президент. – При срив на системата или, както е модерно да се казва, надуване на “балон”, в този случай липсва юридически отговорен субект”, допълни той.

“Знам позицията на централната банка, говорихме с председателя ѝ по този въпрос. Това е възможност за пране на пари от престъпни деяния, укриване на данъци и дори финансиране на тероризъ, както и за разпространение на измами, при което обикновените граждани могат да станат жертви”, каза Путин.

Поради това руските власти ще регулират емисиите, майнинга и въртенето на криптовалутата, за да защитят интересите на хората и бизнеса. От финансовото министерство се надяват регулациите да влязат от 2018 г., но има опасност да не успеят с този срок, пише РИА Новости.

Руската централна банка и нейният председател Набиулина се противопоставят на криптовалутата като парично средство. Банката би искала да ограничи работата на сайтове, които предлагат дигитални валути.

“Не можем да осигуряваме пряк и лесен достъп на дребните инвеститори до такива съмнителни инструменти”, коментира Сергей Швецов, зам.-шеф на централната банка.

Източник: 24 часа

 

Close