Всичко е любов: Винаги ще я чакам

Помня деня, в който я видях за първи път. Моето гадже ме заведе на гости при своя приятелка. В един момент в стаята влезе сестра ѝ – невероятно момиче. Казваше се Силвия и въпреки че беше само на 15, излъчваше сексапил и красота, които те карат да се чувстваш зашеметен. При всяка следваща среща се удивлявах на умението ѝ да флиртува с очи. Усмихваше се уж невинно, но погледът ѝ беше предизвикателен, дори вулгарен.

Истинска Лолита!

Изминаха почти шест години. С приятелката си се разделих и рядко си спомнях за Силвия. До нощта, в която мъжка компания се забавлявахме яко в един нощен клуб. Уискито се лееше, а ние мръснишки оглеждахме и обсъждахме момичетата на дансинга. Една от тях привлече вниманието ми. Тялото ѝ прелъстително танцуваше, а оскъдните ѝ дрехи показваха татуираната роза на рамото. Усетила погледа ми, се обърна към мен и прокара език по устните си. Стори ми се позната, но докато се питах коя е, Жоро – един от компанията, скочи от сепарето и тръгна към нея. Тя не се отдръпна, напротив – продължи предизвикателно да танцува пред него.

Помислих си, че е истинска мръсница и в този момент се сетих коя е – Силвия.

Изведнъж изтрезнях. Знаех Жоро що за стока е и бях сигурен, че няма да ѝ се размине с единия танц. Не беше лош, но алкохолът го правеше непредвидим и агресивен. Бързо станах, хванах Силвия за ръката и я помъкнах към изхода. Зад себе си чувах ругатните на пияния ми приятел, но не ми пукаше.

Щом излязохме пред бара, ѝ казах кой съм. Обясних в каква беля се забърква, а тя изпухтя и с досада каза: “Познах те. Дай една цигара.” Заваляше думите, беше пияна. Нямах желание да се разправям с Жоро, затова като чух гласа му, бутнах Силвия в таксито, което чакаше на метри от нас. Казах на шофьора своя адрес.

Таксито спря пред нас и Силвия ме последва. Бях минал 30-те, но живеех сам. Обичам купона, жените, секса и най-вече свободата си. Хладилникът ми беше почти празен, но кафе винаги има. Сварих го силно и с гостенката ми седнахме на терасата. Емоциите и алкохолът ми бяха в повече и заспах на стола. Събудих се от студа изтрезнял. В хола, на дивана, удобно разположила се, Силвия спеше. Легнах си в своята стая. Към обяд отворих очи, потърсих я, но си беше тръгнала. На огледалото в антрето с червило беше написала „Благодаря“.

Някъде след месец, след полунощ, се звънна на вратата. Ядосан, отворих вратата рязко. И я видях – с цигара в ръката, с ужасно червило на устата, едва си стоеше на краката. Без да чака покана, Силвия влезе и ми се хвърли на врата. Леко я отблъснах, но бързо езикът ѝ се плъзна в устата ми. Хареса ми. С бавни движения Силвия се съблече и застана гола срещу мен. Онази нощ беше вълшебна, пълна със страст, секс и похот. Малката мръсница владееше страшни номера и можеше да побърка всеки мъж. След това идваше всеки път, когато пожелаеше, и все беше пияна, развратна, без задръжки.

Веднъж ми разказа, че след развода родителите ѝ буквално я зарязали. Сестра ѝ се омъжила и също я изоставила. Никой не се интересувал от нея. В началото искала просто някой да я забележи, но с времето развратът станал нейният начин на живот.

Не знам как, но усетих, че точно в нея се влюбвам. Да ѝ подаря сърцето си беше голяма грешка – тя не спазваше правила, не признаваше чувства, не правеше планове. Идваше, когато иска, и си тръгваше неочаквано, често – докато спя. Веднъж изчезна за цял месец. Полудях от тревога. Какво ли не направих, за да я променя. Предложих й живота си, а тя се смееше и за компенсация ми подаряваше страхотен секс.
След година Силвия отново изчезна. Напразно я чаках. Чух, че заминала с приятелка в чужбина… Въпреки всичко, ако мога да изживея всичко отново, ще го направя.

Винаги ще я чакам – малката грешница, изтъкана от страст и невинност.