Крача сама, независима и горда – с кафе и цигара в ръка. Така ми харесва. Изпускам автобуса. Хващам маршрутка. Отивам на работа.

Ходейки към спирката се сблъсквам с двойки, които също излизат. Чудя се какво ли е да спорят за обикновени битовизми… Да се карат и сдобряват.

Аз? Моят проблем е да сготвя ли или да поръчам пица. Аз? Чета книга необезпокоявана и пия вино – студено, бяло. Ядосвам се.

Затварям книгата нежно – тя не е виновна, че съм забравила да си купя цигари. Усмихвам се – никой не ме упреква, че съм отнесена.

Сутрин ставам – рошава, начумерена и сърдита на целия свят и проклетата аларма. Правя кафе, докато през дробовете ми преминават първите тютюневи дози.

Пия го с мляко без захар. Паля втора и след това трета. 07:20 е. Закъснявам – нищо, ще си взема такси. Обличам тениска на Супермен, черни дънки и черно сако.

Ето ме! Крача сама, независима и горда… Имам себе си!