Каква е разликата между атомна и водородна бомба?

Северна Корея съобщи в неделя, че е извършила ядрен тест с водородна бомба, известна също като термоядрена бомба, отбелязвайки края на експериментите си с първо поколение ядрени оръжия.

Deutsche Welle обяснява каква е разликата между атомна и водородна бомба. 

Детонация 

Основната разлика между водородната и атомната бомба е в процеса на детонация. При атомната бомба, като пуснатите над Хирошима и Нагасаки, взривната мощ е резултат от внезапното освобождаване на енергия при разпадането на ядрото на тежък елемент като плутоний. Този процес е известен като ядрено делене.

Няколко години след разработването на първата ядрена бомба в Ню Мексико, САЩ създадоха оръжие, което разчита на технологията на атомната бомба, но разширява процеса на денотация, за да създаде по-силна експлозия. Оръжието е наречено термоядрена бомба. 

Форма 

При термоядрената бомба процесът на детонация обхваща няколко части, започвайки с детонацията на атомна бомба. Първата експлозия създава температури от милиони градуси, осигурявайки достатъчно енергия, за да накара двете леки ядра да се доближат достатъчно, за да се комбинират във втора фаза, наречена синтез.

Според експерти последната бомба на Северна Корея е значително по-различна от предишните и се предполага, че е двуфазна водородна бомба. 

Мощност 

„Снимките показват по-сложна форма на вероятна водородна бомба с първи етап на ядрено делене и втори етап на синтез, свързани във формата на пясъчен часовник“, казва Лий Чун-гюн, старши-изследовател в държавния Научен и технологичен институт в Южна Корея.

Мощността на термоядрената бомба може да бъде стотици до хиляди пъти по-голяма от тази на атомната бомба. Взривната мощ на атомната бомба често се измерва в килотона, или хиляда тона тротил, докато термоядрените бомби обикновено се измерват в мегатона, или един милион тона тротил. 

Ядрените амбиции на КНДР ли доведоха до международната й изолация? 

През 90-те години на миналия век Северна Корея започва да дава признаци, че разработва ядрена програма, което предизвика притеснение в света. По онова време Пхенян се оттегли от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и разкри, че притежава ядрени оръжия.

През 2002 г. тогавашният американски президент Джордж У. Буш включи Северна Корея в списъка си на страните от „Оста на злото“, припомня ВВС.

Въпреки намеренията на международната общност да убеди Пхенян да се откаже от ядрената си програма в замяна на политически и икономически отстъпки, усилията не се увенчаха с успех.

На страната бяха наложени сериозни международни санкции, които се отразиха тежко на финансовото й положение. Те включваха мерки срещу износа на въглерод, който е от жизненоважно значение за икономиката й.

В годините на Бил Клинтън САЩ обмислят възможността да атакуват ядрените инсталации на Северна Корея, за да й окажат натиск, но е решено, че рисковете са твърде големи. Сега правителството на Доналд Тръмп изглежда склонно към твърди мерки, за да накара азиатската страна да се откаже от ядрената си програма. 

Възможно ли е някой ден международната общност да намери решение на „проблема със Северна Корея“? 

САЩ увеличават натиска си върху Китай, за да помогне за намаляване на напрежението в азиатския регион. Смята се, че е невъзможно да се водят преговори с настоящия севернокорейски лидер Ким Чен-ун, защото е „ирационален“, както го определи новата американска посланичка в ООН Ники Халей.

Експертите обаче са на мнение, че никак не е ирационално да опитваш да се сдобиеш с ядрени оръжия, за да се защитиш.

„Ким Чен-ун няма доверени съюзници, които гарантират сигурността му. И е изправен пред враждебна суперсила, която в последните години нахлу в суверенни държави в цял свят и свали техните правителства“, казва пред ВВС проф. Джон Делъри от университета „Йонсей“ в Сеул.

„Урокът, който севернокорейците научиха от инвазията в Ирак, е, че ако Саддам Хюсейн наистина имаше оръжия за масово поразяване, щеше да оцелее“, допълва проф. Делъри.

Експертът от „Чатъм Хаус“ Джеймс Хоар е съгласен. Според него не може да се каже, че една династия, оцеляла почти 70 години, е ирационална. „До известна степен изолацията на Северна Корея е самоналожена, но също така беше повлияна от действията на Запада“, казва експертът.

„За Ким и заобикалящия го елит оцеляването е основна цел. Те видяха какво се случи в Ирак, със Саддам Хюсейн, това, което се случи в Либия с Кадафи. И видяха как хората, които бяха част от тези системи, загубиха всичко“, допълва Хоар.

САЩ увеличиха натиска върху Китай, за да помогне за намаляването на напрежението в азиатския регион, но страната не желае да изолира съседа си.

„В интерес на истината, е много трудно да видим решение. Може би САЩ трябва да приемат, че няма да получат всичко, което желаят от Северна Корея, или антернативата е конфликт“, смята Хоар.

„Корейците не са самоубийци и знаят пред какво се изправят. Но ако сметнат, че са под заплаха или има риск да бъдат атакувани, сигурен съм, че ще вземат ответни мерки. А тази алтернатива наистина е ужасяваща“, допълва той.

Следвайте ни в социалните медии