Безпристрастни! Стилни! Европейски!

Как средностатистическият българин издържа студент?

Как средностатистическият българин издържа студент

“За никого не е тайна, че университетските такси в България не спират да растат.

Някои университети в Западна Европа предлагат безплатно образование, а други за сметка на това са много високо платени. Българските висши училища не предлагат безплатно учение, въпреки слабия икономически статус на народа. Но въпросът днес е – може ли средностатистическият българин да осигури висше образование на своето дете?

Започваме с проучване на семестриалните такси в най-желаните български университети за народните студенти, като вариациите от-до са за различните специалности.

Национална Спортна Академия (НСА) “Васил Левски” – от 350 лв до 840 лв

Нов Български Университет (НБУ) – от 1000 лв до 1700 лв

Софийски университет “Св. Климент Охридски” – от 300 лв до 1500 лв

Тракийски университет, Стара Загора – от 460 лв до 950 лв

Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий” – от 210 лв до 500 лв

Русенски университет “Ангел Кънчев” – от 290 лв до 520 лв

Пловдивски университет – от 400 лв до 660 лв

Варненски свободен университет (ВСУ) “Черноризец Храбър” – от 500 лв до 1920 лв

Нека сега видим как живее средностатистическият българин.

Средната работна заплата в България е 800 лв, с удръжките спада на 630 лв. Въпреки високия процент на разводи у нас, ще разглеждаме българско семейство, състоящо се от двама родители и две деца.

Две месечни заплати се изравняват на стойност 1260 лв. Ще приемем, че нашето българско семейство живее в собствено жилище и не плаща наем. Въпреки това, двамата родители ежемесечно отделят пари за:

– Храна за четири гърла

– Гориво

– Джобни за децата

– Обществен транспорт за придвижване на децата до училище

– Дрехи и обувки (при нужда)

– Ремонт/застраховки на дома/автомобила

– Сметки за вода/ток/отопление

– Кабелна и интернет

– Битови принадлежности

И тук не включваме средствата, които се опитват да заделят за почивка, цигари/алкохол, заеми/кредити, както и непредвидими болести.

/Всеки самостоятелен човек, който чете това, знае колко скъпо струва всеки един от горе изредените разходи./

Децата в нашето българско семейство са ученолюбиви и амбициозни. Искат да учат, за да живеят добре. Те, както и техните родители, знаят колко е важно образованието по пътя към успеха. Учат здраво, държат изпити, избират си добра (и следователно скъпо платена) специалност, приети са и настъпва моментът, в който напускат дома.

Обикновено, едно дете от провинцията желае да учи в по-голям град, където да потърси своите възможности за реализация. И дори въпросното дете да се пребори за общежитие (където животът никак не е розов), то тепърва започват всички останали разходи – храна, джобни, семестриална такса, пътни, учебници, тетрадки, битови принадлежности, дрехи, и др. /Пресметнете всичко отново, ако студентът се нуждае и от квартира./

При една средна семестриална такса за добра специалност на стойност между 500 лв и 1000 лв, придружена от всички останали разноски за водене на приемлив живот, да издържа един студент (или повече) се оказва непосилно за средностатистическото българско семейство.

Ситуацията е ясна за всички, но защо университетските такси и квартирите в студентските градове не спират да се увеличават, докато качеството на образованието пада драстично?…”

Източник: Диана Драгиева, Lentata