,Донеси ми една сламка, ама да е розова’’. Няма проблем, ще ви донеса от всички цветове, за да си изберете, а имаме и специални предложения – цветове, които само вие виждате.
,,В това има ли лактоза? А глутен? А веган ли е?’’ Да, веган е. Еко е. Био е. Гарнирано е със свободен магданоз, който е бил убит по хуманен начин.
Няма лактоза, няма глутен, няма оцветители, стабилизатори, подобрители, мандатоносители и бебекърмители и е сготвено под наслов: ,,Непротивоевропредседателствувайте’’.
Такива едни отговори ми идват на ум, когато ми задават подобни въпроси. Учудващо е колко дразнещи могат да бъдат хората, с които по презумпция трябва да си изключително учтив. Дори и да искаш да им сипеш гореща шкембе чорба във врата, трябва да го направиш поне с усмивка.
Не обичам когато ми подсвиркват, все едно работя в чистотата. Обръщения от рода на ,,Ей, ти!’’, ,,Келнер!’’ и ,,Я ела за малко’’ ме карат да се чувствам все едно съм работата ми е свързана с превозване на чакъл и цимент, което само по себе си също е важна работа и го казвам с най-голямо уважение.
Любимият ми момент в хода на работа е, когато клиентът е прилично подпийнал и трябва да оправим сметката. Започва едно чудене от типа на ,,Ама аз това ядох ли го, не го ли ядох, наистина ли съм изпил толкова и по принцип имам пари в картата, но сега не знам защо така излиза.’’
„Можете ли да отидете да ми купите цигари?’’ също ме кара да пърхам от щастие, особено когато залата е пълна с клиенти, а в това време някой ме моли да му махна магданоза от салатата и ако мога да му обеля с ей тия двете доматите.
Когато ми оставят бакшиш от цели двайсет стотинки и многозначително с намигване ми благодарят, няма как да съм по-признателна. Но най-много харесвам клиентите, които оставят точно пари. Петдесет лева и седемдесет и осем стотинки – ни повече, ни по-малко. Изключителна лоялност. Благодаря!
Харесва ми, когато децата на клиентите ми се гонят около масата, а аз трябва като състезател по супер гигандски слалом да щурмувам между тях с табла, на която има n на брой чинии, чаши и прибори.
Когато същите тези деца истерично реват, защото отдавна вече им се спи, а няма кой да си ги заведе вкъщи, обстановката още повече добива чар и обаяние.
Когато ме свалят или някой се опита уж неволно да си обърше ръката от униформата ми, ми идва да го халосам с металната табла по голото теме, така че да се чуе: ,,Лондон!’’.
Много бих искала да се обърна към всички читатели, които са и потенциални клиенти в ресторант: Ние ни най-малко не сме виновни, ако храната ви е безсолна или не отговаря на някои ваши очаквания.
Можем да я заменим или да се консултираме с готвача, но по никакъв начин ние собственоръчно не можем да ви приготвим друга на момента.
,,Ама то не е като на картинката.’’ Ааа… ще го снимате ли или ще го ядете? Бих попитала аз.
Ако поне за малко се поставите на мое място, няма как да не обичате работата си. Работиш с много и различни хора, при теб идват само, за да се забавляват и разтоварват. Но все пак отговорността, която носиш за удобството на другите, натоварва.
Често пъти никак не ми е до усмивка, но клиентите не трябва да разбират това. Бих била много щастлива, ако този, когото обслужвам, не забравя, че все пак и аз съм човек. Хората допускат грешки и грешките са поправими.
Понякога на хората в обслужващия сектор се гледа като на предмети, които безропотно трябва да изпълняват всичките прищевки на клиентите, без да могат да кажат каквото и да е в своя защита. Е, ако гледате на персонала в заведенията по подобен начин, по-добре си опържете две яйца, и вечеряйте вкъщи.
Сервитьорите не са собственици на заведението. Те не отговарят за локацията на ресторанта, за неговия паркинг, а атмосферното налягане и за ретроградния Меркурий. Не обвинявайте нас за лошото време или затова, че Луната ви е в трети дом. Няма какво да направим.
Ако след вечеря, се е обадил гастроезофагиалния ви рефлукс, най-вероятно ние също не сме виновни, че лукът ви действа по подобен начин на производството на стомашни сокове.
Заповядайте пак и помнете, ако в чинията ви нещо мърда, то поне можете да сте сигурни, че е прясно.
